О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1335
София, 26.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември……………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 406/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Софийска градска прокуратура е подала касационна жалба срещу решение от 27.10.2011 година по гр.д. N 1439/2010 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.08.2009 г. по гр.д. № 10558/2008 г. на Софийския районен съд, 27 състав. С него Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. Д. Д. от [населено място] сумата 7500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 2750, 90 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с мораторна и законна лихва върху посочените суми по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Отхвърлени са исковете за разликата до предявените размери. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.283, т.3 ГПК.
Ответникът М. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Хр. М. от АК-София, оспорва наличието на основания за допускане на обжалването. Излага съображения по съществото на правния спор.
По делото е депозирана и насрещна касационна жалба, подадена от ответника М. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Хр. М. от АК-София, срещу същото решение в неговите отхвърлителни части. Касаторът поддържа, че ако се допусне касационно обжалване на решението по първоначалната жалба следва да се разгледа и неговата жалба, тъй като размерът на определеното обезщетение не съответства на обществения критерий за справедливост, който съдилищата съблюдават съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Доводите са за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за отмяна на въззивното решение по чл.283, т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е подадена и насрещната касационна жалба, която следва да се разгледа при наличието на предпоставките по ал.4 от текста.
Изложението за допускане на касационно обжалване на Софийска градска прокуратура трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.11 от П № 4/68 г. на ПлВС и решение № 1557 от 27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/2005 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за неимуществените вреди, както и на решение № 92 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 6212/2007 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за имуществените вреди. Решенията не са представени. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Жалбоподателят Софийска градска прокуратура не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, в неговия материалноправен аспект – за необходимостта да се преценят всички конкретни обстоятелства при определяне на „справедливо” обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение.
Въззивното решение на Софийски градски съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от двете съдебни инстанции на 7 500 лева, а искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 15 000 лева. В тази насока са съобразени търпените мерки на процесуална принуда, продължилото необосновано дълго време наказателно производство – около 12 години, данните от съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания за търпените болки и страдания поради влошаване на здравето на ищеца и всички други релевантни обстоятелства, вкл. икономическите условия на живот към момента на приключване на устните състезания. За да се постигне справедливо обезщетяване по смисъла на закона съдът е отчел всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
По отношение на присъдените имуществени вреди се прави довод, че разноските, направени в хода на наказателното производство пред съда, е следвало да бъдат реализирани по реда на НПК, доколкото се касае до самостоятелна отговорност за вреди на материалноправно основание. В тази насока следва да се има предвид, че е формирана последователна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която утвърждава възможността да се претендират и присъждат имуществени вреди, които представляват разноски за наказателното производство – р. № 843 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ІV г.о., р. № 355 от 03.08.2010 г. по гр.д. № 1651/2009 г. ІІІ г.о., р. № 126 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. ІV г.о., р. № 433 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 536/2009 г. на ІV г.о. и др. Въззивното решение е съобразено с тази практика.
При този резултат по първоначалната касационна жалба не следва да се поставя на разглеждане и насрещната касационна жалба – чл.287, ал.4 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.10.2011 година по гр.д. N 1439/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.