О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 919
София, 27.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни…………….………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1717/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. К. В. от София е подала касационна жалба, приподписана от адв. Г. Г. от АК-София, срещу решение № 5239 от 13.10.2011 година по гр.д. N 6892/2011 година на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-71-118 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 53071/2009 г. на Софийския районен съд, 71 състав и са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], София, за разликата до пълните предявени размери по искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. И., оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Не претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани ясни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото в него е посочено, че съдът не е приложил точно нормите на чл.143, ал.2 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК и са развити доводи в тази насока, оплакванията са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсват както правни въпроси, така и обосновка относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК с оглед цитираната практика на Върховния касационен съд и конкретните данни по делото. Няма обосновка и за това по кои въпроси липсва практика или защо съществуващата практика трябва да бъде преодоляна в поддържана от касаторката насока, тъй като е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. В случая съдът е приел, че и за двете страни по делото е преклудана възможността да сочат доказателства за размера на брутното възнаграждение на ищцата за релевантния период, тъй като ищцата, сега касатор, е следвало да приложи към исковата молба съответните писмени доказателства, установяващи размера на уговореното възнаграждение – чл.127, ал.2 ГПК, а ответникът – своевременно да установи възражението си за неговия по-нисък размер. По основанието на иска не е имало спор, тъй като писменият договор за търговско управление е бил представен с исковата молба и не е бил оспорен на основание чл.193 ГПК, нито е бил поискан оригинала на документа или официално заверен препис от него на основание чл.183 ГПК. В представения от ищцата екземпляр обаче, няма данни да е уговорено възнаграждение в претендирания размер, а депозирания от нея в хода на делото друг екземпляр от договора, се явява несвоевременно ангажиран. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК може да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5239 от 13.10.2011 година по гр.д. N 6892/2011 година на Софийски градски съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.