О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 908
София, 19.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май…………………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 103/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Медицински университет – София, чрез процесуалния си представител адв. И. С. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 6450 от 05.10.2012 година по гр.д. 16203/2011 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено решение от 10.10.2011 г. по гр.д. № 16141/2011 г. на Софийския районен съд, 78 състав и вместо него е постановено друго, като е осъден Медицински университет – София да заплати на Н. И. П. от София сумата 5 061, 52 лева, съставляваща обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сумата 1 516, 39 лева лихва и разноски по делото в размер на 400 лева – искове с правни основания чл.222, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. И. П. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът „..какво трябва да бъде правилното тълкуване на понятието „организации и звена на бюджетна издръжка” по смисъла на тази разпоредба. Такива ли са едноличните търговски дружества /АД и ООД/, с преобладаващо или 100 % държавно участие в капитала?” Тълкуването се търси в контекста на чл.1, ал.2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда
Зададеният въпрос няма значение за правилното решаване на делото. Това е така, защото чл.1, ал.2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда няма отношение към разглеждания случай. Той се прилага тогава, когато през последните 10 години от трудовия си стаж работникът или служителят е полагал труд по трудов договор при различни работодатели от посочените в текста сфери на дейност в „организации и звена на бюджетна издръжка”. Ищецът Н. И. П. е работил при един и същ работодател по силата на правоприемството, което нормата на чл.123 КТ установява, съответно трудовото му правоотношение не е прекратявано, независимо от настъпилите реорганизации. Този релевантен факт е подробно изяснен с влезли в сила решение, включително и със задължителен характер – № 188 от 07.04.2011 г. по гр.д. № 984/2010 г. ІV г.о. ; № 159 от 25.03.2010 г. по гр.д. № 5054/08 г. ІІ г.о., бивше І г.о.; влезли в сила решения от 05.10.2012 г. по гр.д. № 6611/2012 г. на СГС; № 7384 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 11449/2012 г. на СГС и др. Независимо от това в някои от тези решения се съдържа и обосновка, която дава отговор на поставения въпрос за смисъла на израза „организации и звена на бюджетна издръжка” съобразно легалните определения, дадени в Закона за публичните финанси, Закона за държавната финансова инспекция и Закона за държавния бюджет на РБ за съответните години.
Изложеното обосновава и липса на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението няма доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК освен твърдението, че даденото разрешение във въззивното решение е неправилно. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Както се посочи по приложението на чл.123 КТ и чл.1, ал.2 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда има достатъчна практика, която се съблюдава последователно от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6450 от 05.10.2012 година по гр.д. 16203/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.