Р Е Ш Е Н И Е
№ 364/09
гр.София, 22.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.Саралиева гр.дело № 105 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби на А. Б. С. и К. Б. П. и на А. Л. А. срещу решение № 323 от 09.10.2007 г. по гр.д. № 56/2007 г. на Софийски градски съд, ІV. Д с-в, като касаторките обжалват въззивното решение в отхвърлената част по исковете с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, а третият касатор- в уважената част.
В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и небоснвност- чл.218б ал.1 б.”в” ГПК/отм/ и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решението от 05.07.2006 г. по гр.д. № 3857/2004 г. и присъединеното към него гр.д. № 5342/2004 г. на Софийски районен съд в частта, с която е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 19.10.1990 г. с нот.акт № 63, т. ХХХХІІІ, д. №7651/90 г. на І нотариус при Втори РС- София, над 10/24 ид.части и в частта за присъдените разноски над 134,17 лв., и е отхвърлил исковете на А. Б. С. и К. Б. П. срещу А. Л. А. за разваляне на договора над 10/24 ид.части, и оставил в сила решението на първата инстанция в частта за разваляне на договора до размер на 10/24 ид.части и за присъдените на ищците разноски до размер на 134,17 лв.
Първото дело на СРС е образувано по искове на А. С. и К. П. срещу А. А. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора до размера на законните им части от наследството на баща им Б. Д. Второто дело е образувано по иск на С. Д. срещу А. А. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора до размер на нейните 4/6 ид.части, от които 1/2 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.ч. като наследство от съпруга й Б. Д. В хода на второто дело ищцата по него е починала на 13.09.2004 г. и е заместена от двете й наследници- А. С. и К. П. , а по отношение на третата наследница М майка на ответника производството е прекратено на основание чл.119 ГПК/отм./.
Въззивният съд е приел, че с с нот.акт № 63 от 19.10.1990 г. Свилена Д. и Б. Д. са прехвърлили на своя внук А. А. собствения си недвижим имот в гр. С. срещу задължение на приобретателя да поеме лично или чрез трето лице грижите по гледането и издръжката им и да им осигури спокоен и нормален живот докато са живи. А. А. е напуснал България през м.август 1998 г. След заминаването му не е бил в състояние да изпълнява лично задължението си за гледане на двамата прехвърлители. По отношение на прехвърлителя Б. Д. не се установява това задължение да е било изпълнявано и чрез трето лице в периода до смъртта му, както и по това време да е превеждал пари за издръжката му. Затова съдът е направил извод, че по отношение на прехвърлителя е налице пълно неизпълнение на задължението на ответника. По отношение на прехвърлителката С. Д. е установено частично изпълнение на задължението за осигуряване на издръжка, като ответникът на няколко пъти й е изпращал парични суми. Не е доказано обаче пълно изпълнение на задължението за гледане на Д. , то е изпълнявано частично от трети лица, на които ответникът го е възложил. Като в този период грижи са полагали и дъщерите й А. С. и К. П. , като втората е давала и парични средства за издръжка, а в определен период преди смъртта на Д. грижите са се полагали изцяло от ищцата С.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла 5-годишна погасителна давност по исковете по първото дело. Наследодателят Б. Д. е починал на 01.02.1999 г. А исковата молба на двете му наследници е подадена в съда на 20.02.2004 г. Съдът е приел, че от показанията на свид. Танчева не може да се направи категоричен извод за изпращане на исковата молба по пощата на дата, предхождаща изтичането на давностния срок. Като погасени по давност исковете на А. С. и К. П. за разваляне на договора за по 1/8 ид.ч. за всяка от двете, на колкото възлизат дяловете им като наследници на Б. Д. , следва да се отхвърлят. По присъединеното дело искът на С. Д. е за разваляне на договора в лично качество и като наследник на втория прехвърлител. Нейните права възлизат на 5/8, респ.15/24 ид.части, от които 1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО поради смъртта на съпруга й и 1/4 ид.ч. по наследство от дела на съпруга й. След смъртта на С. Д. делът й се наследява поравно от трите й дъщери. За заместилите я по този иск две дъщери искът за разваляне на договора е основателен за 10/24 ид.ч. общо.
Жалбата на А. С. и К. П. е неоснователна. Изводът на въззивния съд за основателност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по предявените от тях искове за разваляне на договора е в съответствие с данните по делото и е законосъобразен. Твърдението им за изпращане на исковата молба по пощата преди преди 01.02.2004 г. е недоказано. По делото няма приложен плик. Показанията на свид. Танчева са обсъдени от въззивния съд. Тя установява, че в нейно присъствие през м.о1.2004 г. А. С. е пуснала в пощата плик до съда, но не знае какво е съдържал. При това положение не може да се направи несъмнен извод, че в плика е била именно исковата молба от двете ищци за разваляне на процесния договор.достоверената дата върху исковата молба на постъпването й в СРС е 20.02.2004 г. Въззивният съд правилно е приел, че към тази дата е изтекъл петгодишния давностен срок по исковете на двете ищци като наследницина прехвърлителя Б. Д. , поч.на 01.02.1999 г., за разваляне на договора до размера на наследствените им дялове.
Жалбата на А. А. също е неоснователна. Доказателствата, на които се позовава касаторът, не доказват пълно изпълнение на поетите от него задължения за гледане и издръжка на всеки от двамата прехвърлители до смъртта им. Действително установено е, че е изпращал пари за издръжка на прехвърлителите, но парични средства им е давала и втората ищца. Освен това задължението не е само за издръжка, а и за гледането им- лично или чрез трети лица. В случая задължението за гледане на двамата прехвърлители след заминаването на касатора в чужбина не е изпълнявано от него. Частично е изпълнявано чрез трети лица. Не е доказано пълно изпълнение на задълженията за гледане, както на Б. Д. до смъртта му, така и на С. Д. до нейната смърт.становено е, че след заминаването на касатора предимно първата ищца е гледала двамата си родители- възрастни и със здравословни проблеми, а след смъртта на бащата е гледала майка си и дори се е преместила при нея в месеците преди смъртта й, когато е била със счупен крак. Правилно съдът е приел, че е налице неизпълнение на поетите задължения от приобретателя по договора, което е основание за развалянето му.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 09.10.2007 г. по гр.д. № 56/2007 г. на Софийски градски съд, ІV. Д с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: