ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
София, 23 ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4967 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 302/18.10.2016 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 50394/2016, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решение № 387/27.11.2015 на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 441/2015, с което е потвърдено решение № 283/16.06.2015 на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 1366/2014, с което е уважен предявеният иск за съществуване на вземането по отношение на ответника като поръчител за сумата 17.792,40 лева главница по договор за банков кредит, със законни лихви от 08.10.2013 г. и сумите 1.179,74 лева и 29,32 лева лихви за забава преди това.
Недоволен от определението е жалбоподателят Р. И. С., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че делото не е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като кредитополучателят и поръчителят (касаторът) не са търговци.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва, като счита, че предмет на делото е вземане по договор за банков кредит, една от страните, по който е търговец – банката. Без значение е, че делото е разгледано по общия исков ред от родово компетентния районен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от състав на Варховния касационен съд и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че претендираните вземания произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК и размерът на всяко от тях е под 20.000 лева.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно съдът е приел, че договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр.чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, но неправилно е приел, че търговска сделка е и договорът за поръчителство. Материалните правоотношения между страните по абсолютна търговска сделка се уреждат от Търговския закон, той урежда и материалните правоотношения по сделките, които са търговски само за една от страните. Споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове – и в този смисъл тези дела са търговски; но не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните) една от страните, по които не е търговец. Основанието за определяне на по-висок праг за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция – 20.000 вместо 5.000 лева е, че в отношенията между търговци сумата 20.000 лева не е голяма.
Когато една от страните по сделката е нетърговец (това са всички сделки с потребители), прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е като по граждански дела – 5.000 лева. За нетърговеца 5.000 лева са 12 минимални работни заплати, а 20.000 лева са 48 минимални работни заплати.
Като не е съобразил изложеното съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне по допускането на касационното обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 302/18.10.2016 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 50394/2016.
ВРЪЩА делото за произнасяне по допускането на касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.