О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 10.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 2747/2008 г.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на Т. Г. Д. и Л. Г. С., чрез пълномощника им адв. Р. Д. , за изменение на решение № 40 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 2747/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските. Молителите считат, че адвокатския хонорар е завишен предвид, че делото е преминало в едно заседание и по първия договор е уговорен хонорар за изготвяне на отговор по молбата им за отмяна и за процесуално представителство, а по втория договор е уговорено ново възнаграждение за процесуално представителство. Искат разноските да бъдат намалени до размера по първия договор.
Ответниците Ц. П. И. и М. Л. И. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима.
С решение № 40 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 2747/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., е оставена без уважение молбата на Л. Г. С. и Т. Г. Д. за отмяна по чл.303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 267 от 11.04.2008 г. по гр.д. № 1601/2006 г. на ВКС, І г.о., по иск за делба на недвижим имот, и молителите са осъдени да заплатят на ответниците заплатените разноски- възнаграждение за един адвокат по двата договора за правна защита общо 350 лв. Първият договор е за изготвяне на отговор по молбата за отмяна и защита пред ВКС като заплатеното възнаграждение на адв. Ц. С. е 200 лв. Вторият договор е за защита по образуваното по молбата за отмяна дело и заплатеното от ответниците на същия адвокат възнаграждение е 150 лв. Пълномощникът е изготвил писмен отговор по молбата за отмяна и е участвал в проведеното на 21.01.2010 г. съдебно заседание по делото
Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК предвижда възможност за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение ако то е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но тя е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 ЗАдв., в ал.2 на който е посочено, че договореното възнаграждение между адвоката и клиента не може да бъде по- ниско от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа Съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 78 ал. 4 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Минималното възнаграждение за защита по дела за делба е в размер на 400 лв.- чл. 7 ал. 4 от Наредбата, респ. трикратния му размер е 1200 лв. В случая договореното и заплатено възнаграждение е общо 350 лв. по двата договора за защита, т.е. под регламентирания размер, до който е допустимо намаляването му. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Г. Д. и Л. Г. С., чрез пълномощника им адв. Р. Д. , за изменение на решение № 40 от 26.01.2010 г. по гр.д. № 2747/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: