Решение №539 от 12.4.2010 по гр. дело №778/778 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                             Р Е Ш Е Н И Е
                                                       №   539/09
                                           София,  12.04.2010 г.
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
           
            Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
 
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                 ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
                                                                      ЕМИЛ ТОМОВ
 
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 778 по описа за 2008 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на К. М. Т. от гр. С. срещу решение № 351 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 618/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. „в” ГПК/отм./ и се иска отмяната му.
Ответницата по жалбата З. И. Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението от 23.05.2007 г. по гр.д. № 1304/2005 г. на Старозагорския районен съд, с което по иска на З. И. Ж. с правно основание чл.30 ал.1 ЗН е намалено завещателното разпореждане, направено от Н. В. Н. , поч. на 08.02.2005 г., направено със саморъчно завещание от 26.08.1998 г. в полза на ответницата К. М. Т., на 1/2 ид.ч. от цялото движимо имущество, останало след смъртта на завещателя, като е възстановена запазената част на ищцата в размер на 1/2 ид.ч. от наследството на Н. Н.
Въззивният съд е приел, че ищцата е единствен наследник по закон на Н. Н. неин баща. Със саморъчно завещание от 26.08.1998 г. той е завещал на ответницата цялото си имущество. Ищцата е приела по опис наследството на баща си, с което е спазила законовото изискване, предпоставящо упражняването правото на иск за възстановяване на запазена част от наследството срещу лице, което не е наследник по закон. Въззивният съд е приел, че запазената част на ищцата от наследството е 1/2 ид.ч. съгласно чл.29 ал.1 ЗН. Възражението на ответницата, че е постигната извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 ЗЗД, с която страните целят да избегнат един възможен спор по наследството на Н. Н. , което възражение е основано на споразумение между ищцата и наследодателя, и декларация на ищцата, и двете от 21.10.1998 г., съдът е приел за неоснователно. Изложил е съображения, че постигнатото споразумение в случая няма характер на спогодба за избягване на спор по наследството на Н. Н. Направеният от ищцата в декларацията й отказ от наследство е нищожен, защото не е извършен по предвидения в чл.52 ЗН ред, а и преди отказа тя е приела наследството на починалата на 10.10.1996 г. Мара Ж. нейна майка и съпруга на Н. Н. Поетото в декларацията задължение от ищцата да не предприема съдебно дирене спрямо хората, които ще се грижат за баща й и след неговата смърт, представлява предварителен отказ от иск, който е нищожен, защото не е адресиран до съда в рамките на висящо съдебно производство съобразно чл.119 ал.2 ГПК. Споразумението и декларацията, на които се е позовала ответницата, съдът е преценил като договор върху неоткрито наследство, който е нищожен съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД.
Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата- касаторка в настоящото производство, но не по всички съображения, изложени от него. В споразумението от 21.10.1998 г. между Н ищцата, под което се е подписала и присъствалата ответницата, ищцата се задължава да продаде собствената си 1/6 ид.ч. от апартамент в гр. С. на осиновителя си Н. Н. , с когото са съсобственици, за 5 млн. лв./неденоминирани/, която сума ще се изплаща за срок от 2 години и в 7-дневен срок от изплащането й ще стане прехвърлянето по нотариален ред. С нот.акт № 195/21.06.1999 г. ищцата е прехвърлила на Н. Н. притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от апартамента чрез дарение. С нот.заверена декларация от 21.10.1998 г. ищцата декларира, че с парите от предварителното споразумение е напълно удовлетворена от наследството на леля М. И. Н. и след 10.10.1998 г.- годишнината от смъртта й, остава с наследството само от земите, както и, че се задължава да не предприема съдебно дирене спрямо хората, които ще се грижат за Н. Н. и след неговата смърт. От съдържащите се в споразумението и декларацията волеизявления не следва нито, че представляват договор върху неоткрито наследство на Н. Н. , нито, че е заявен от ищцата отказ от наследството, оставено от М. Н. Те касаят отношения между ищцата и баща й Н. Н. във връзка с придобитите вече права от нея от наследството на М. Н. и прекратяване на възникналата по наследство съсобственост върху посочения апартамент между двамата, които са без значение за настоящия спор, който е за възстановяване на накърнената със завещателното разпореждане, направено от наследодателя Н. Н. в полза на ответницата, запазена част на ищцата от наследството, останало от този наследодател. Относно заявеното от ищцата в декларацията й задължение, не е ясно съдебно дирене за какво точно се задължава тя да не предприема спрямо хората, които ще се грижат за него, след смъртта му. Като предварителен отказ от иск няма правно действие- арг. от чл.119 ал.2 ГПК/отм./. В случая не е налице извънсъдебна спогодба, сключена между страните, относно същото материално право, което е предмет на настоящия спор, и с която съдът да е трябвало да се съобрази. Споразумението и декларацията във връзка с него, на които се позовава касаторката, нямат значението на такъв юридически факт, релевантен за спорното право. Законосъобразен е изводът на съда за основателността на предявения иск по чл.30 ал.1 ЗН.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
Р Е Ш И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 618/2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top