Р Е Ш Е Н И Е
N 1255
София 18.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември………………………….
две хиляди и осма година…………………..………………………………… в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………….Р. Иванова……………………………….………………………в присъствието на прокурора……………………………..………….……………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 86/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. И. от с. Д., област Монтана, срещу решение от 29.10.2007г. по гр.д. №288/2007г. на окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 29.06.2007г. по гр.д. № 328/2007г. на Ломския районен съд и е прекратено производството по делото. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК. Счита, че приетата във възвивното решение недопустимост на иска е в разрез със закона, защото братът на касаторката С. И. е заявил за възстановяване пред ПК-Якимово земеделска земя, която е внесена в ТКЗС от баща им Т. К. , а сега предмет на разглеждане са земите, които са собственост на тяхната майка –.
Ответниците О. с. Я. и ОСЗГ с. Я., област Монтана, не са заявили становища.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното:
За да постанови решение в посочения смисъл въззивният съд е приел, че братът на ищцата С, а именно С. И. , е направил искане за възстановяване на процесните земи пред ПК с. Я. със заявление № 1860/92г., като е посочил, че се касае до земи, внесене в ТКЗС от баща му Т. К. и ги претендира в качеството си на негов наследник. В преписката обаче се съдържа декларация от 31.08.1950г., съставена от М. Т. И. – негова съпруга, че дава съгласие собствените й земи да се внесат в ТКЗС и се запишат на името на съпруга й Т. К. След като ОСЗГ е била сезирана надлежно в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, установителният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка – пропускане на срок.
Решението е правилно. По делото е установено, че предмет на разглеждане са земеделски земи, които съставляват част от земите, заявени пред ПК с. Я. през 1992г. от брата на касаторката. Макар да са принадлежали на майката на заявителя, тя се е съгласила внасянето им в ТКЗС да се извърши от нейния съпруг, който е член на ТКЗС, като член от домакинството му. Щом се касае за едни и същи земи, които принадлежат на едно лице, без значение за възстановяването на собствеността е дали са внесени в ТКЗС лично от него или чрез другиго. Решението на административния орган, което може и да не удовлетворява заявителите, не дава възможност за преразглеждането му по друг ред.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2007г. по гр.д. №288/2007 година на окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.