Определение №363 от 24.10.2008 по ч.пр. дело №1631/1631 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

         О          П         Р         Е        Д          Е         Л          Е        Н         И         Е
 
                                   №                            363
 
                        гр. София,                    24.10 2008 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето  гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 17.10.08 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                                                   МАРИЯ  ИВАНОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1631/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. срещу въззивното определение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. № 42/08 г. от 1.08.08 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба „С” А. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение не е уважено искането на касатора за допускане обезпечение на иска му за тр. възнаграждение за извънреден труд /поддържан пред ОС в размер на 8842 лв. /и мораторна лихва от 1803 лв., видно от защита на л.136, чрез налагане на запор върху три тежкотоварни автомобила и 3 автобуса на ответника. Прието е, че не е установена обезпечителната нужда на ищеца и не са представени доказателства, че сочените превозни средства са собственост на ответника.
Изводите на въззивния съд са отчасти необосновани: При заведения осъдителен иск срещу търговско дружество за тр. възнаграждение, подкрепен с писмени и други доказателства в хода на производството, обезпечителната нужда е налице. В производството по обезпечение на иска не е необходимо да се установява, че вещите – предмет на обезпечителната мярка, са собственост на ответника, с оглед непротивопоставимостта на обезпечителната мярка при налагането й на действителния собственик – чл.440, ал.1,пр.2, вр. с чл.465 от ГПК.
При поддържания пред ОС размер на иска, за обезпечаването му е достатъчно запор да се наложи върху едно от превозните средства – посоченото под №1 в молбата. В останалата част искането за обезпечение не отговаря на обезпечителната нужда и въззивното определение за отхвърлянето му следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ определението на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №42/08 г. от 1.08.08 г. в частта, с която не е уважено искането за обезпечаване на иска чрез налагане на запор върху МПС „Шкода- Мадара” с рег. №К 02 91 АР и вместо него постановява:
ДОПУСКА обезпечение на иска на Р. Д. срещу „С”А. , гр. К., с поддържан размер 8 842 лв. – главница и 1803 лв. – лихва, чрез налагане на запор върху МПС на ответника: „Шкода – Мадара” рег. №К 02 91.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно определение в останалата му част.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top