/
Р Е Ш Е Н И Е
N 959
София, 21.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември………………………………
две хиляди и девета година.……………………………………..……………в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Ц. Найденова…..………………………………………в присъствието на прокурора……………………………..…………..………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.…………………
гр.дело N 1951/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” във вр. чл.218и ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. И. от гр. С., чрез пълномощника му адв. В. А. от АК-Стара Загора, срещу решение № 404 от 10.12.2007г. по гр.д. № 553/2007 година на окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено в сила решение № 122 от 25.07.2005г. по гр.д. № 3096/2001г. на Старозагорския районен съд, в отменената част. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Р. Г. И. от гр. С. за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба, сключени с нот. актове № 75/99г., 78/99г. и 15/99г., всички на нотариус с рег. № 181 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Старозагорския районен съд, поради тяхната симулативност като прикриващи дарение и за обявяване на действителността на същите договори като такива за дарение, както и поради липса на съгласие – искове с правно основание чл.17, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. „в” ГПК /отм./. Конкретните доводи са свързани с твърдения за необсъждане на относими доказателства, както и за неправилно определяне на доказателствената сила на обсъдени доказателства и за разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Ответницата Р. Г. И. от гр. С., чрез пълномощника си адв. К. А. от АК-Стара Загора, оспорва жалбата с писмено възражение и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в него.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответницата и данните по делото, намира следното:
Разглежданото решение е второ въззивно произнасяне на Старозагорския окръжен съд след отменително решение № 440 от 4.07.2007г. на Върховния касационен съд, състав на II г.о., с което са дадени указания по приложението на материалния и процесуален закон. За да остави в сила първоинстанционното решение № 122 от 25.07.2005г. по гр.д. № 3096/2001г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен иск на Г. Г. И. от гр. С. срещу Р. Г. И. от гр. С. за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти поради тяхната привидност, като прикриващи дарение, съставът на въззивния съд е приел, след анализ на съдържанието на процесните договори и показанията на разпитаните свидетели, че обективираното основание на сделките /покупко-продажба/ съответства на волята на страните, изразена при сключването им. Прехвърлителят Г. И. Т. , сега покойник, е баща на страните. Той е направил изявление, включено в съдържанието на нотариалните актове, че е получил напълно и в брой от купувача съответните суми, за които са споразумели. Това изявление, като оформено в официален документ, съгласно чл.143, ал.1 ГПК /отм./ е доказателство за това обстоятелство, а и от останалите писмени и гласни доказателства не се установяват данни, различни от посочените, а именно – че по сделките не са извършени плащания на парични суми. Не са налице доказателства, които да установяват, че страните по атакуваните договори са целели настъпването на правните последици на договори за дарение.
Решението е правилно, а жалбата неоснователна, макар че мотивите на въззивния съд се нуждаят от известно прецизиране. Без значение за правилното решаване на делото е въпросът дали е платена продажната цена и поради това изследването му от въззивния съд е неотносимо към правния спор, въпреки че той е бил насочен към разглеждането му с първото касационно решение. Това е така, защото отговорът на този въпрос рефлектира върху изпълнението на задължението на купувача по договор за продажба, но не и върху неговата валидност. От значение за изхода на делото е отговорът на друг въпрос – за неговата привидност, с оглед твърдението на ищеца за липса на воля от страна на договорящите за извършване на сделките на посоченото в тях основание – покупко-продажба, което прикрива постигнато съгласие за сключване на друг вид договори, а именно дарение.становяването на факта на привидността е задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на ищеца, по общото правило на чл.127, ал.1 ГПК /отм./. Ищецът, сега касатор, е трябвало с всички доказателствени средства да установи по делото, че между съконтрагентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез дарение. Това по делото не е направено и анализа на писмените и гласни доказателства действително не дава основание за извод в тази насока. Евентуалното желание на прехвърлителя да лиши от наследство сина си е можело да се реализира чрез различни възмездни правни способи, вкл. и чрез договор за издръжка и гледане. Иначе е основателно оплакването на пълномощника на касатора, че официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. В частта, с която са отразени изявления на страните по договорите за плащане цената на имота, той съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с никаква доказателствена сила, тъй като установява благоприятни за ответницата факти. Както вече се посочи, обаче, въпросът за плащането на цената не е релеванен за настоящия спор, защото от значение е намерението и уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетото задължение, удостоверено с изявленията на страните при сключването му.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни за наличието на такива.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 10.12.2007г. по гр.д. № 553/2007 година на окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.