Р Е Ш Е Н И Е
N 1005
София, 29.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември………………
две хиляди и девета година………………………………………………… в
състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…..А. Богданова……………………………………………………в
присъствието на прокурора…………..…………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………
гр.дело N 2107/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. П. от София, чрез пълномощника й адв. В. З. от АК-Хасково, срещу решение № 460 от 10.01.2008г. по гр.д. № 647/2007 година на Хасковския окръжен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК /отм./. Развива доводи в подкрепа на поддържаното в производството твърдение, че ответникът, бивш съпруг, не е придобил изцяло собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, тъй като не е доказъл наличието на анимус за своене на иделната част на другия съсобственик – бившата съпруга, нито е обективирал такова поведение по отношение на нея.
Ответникът Д. И. Р. от гр. Х. оспорва касационната жалба чрез пълномощника си – адв. Т. В. и моли да се остави в сила въззивното решение. Развива съображения в писмена защита, представена пред касационния съд. Претендира разноски за това производство.
Ответниците Г. В. Г. и Д. Г. Г., двамата от гр. Х., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника Р данните по делото, намира следното:
С решението, предмет на касационно разглеждане е отменено решение № 209 от 18.07.2007г. по гр.д. № 1360/2006г. на Хасковския районен съд. Вместо него е постановено друго, като са отхвърлени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК по отношение на Д. И. Р., Г. В. Г. и Д. Г. Г., всички от гр. Х., за установяване на това, че Т. Р. П. от София е собственик на ? ид. част от недвижим имот, представляващ ПИ с пл. № 427 по кадастралния план на м. „К” с площ от 584 кв.м. – в строителните граници на гр. Х., при съседи: път, имоти №№ 2* и 428, ведно с построената стопанска сграда, с правно основание чл.431, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 4* т. III, рег. № 1* н.д. № 340/2005г. от 27.04.2005г., издаден от нотариус Хр. К. с район на действие районен съд Хасково по обстоятелствена проверка, както и на нот. акт № 7* т. IV, рег. № 3* н.д. № 581/2005г. от 1.07.2005г. на същия нотариус, по силата на който Д. И. Р. е продал на Г. В. Г. и Д. Г. Г. същия имот, в частта над ? ид част. За да постанови този резултат съставът на Хасковския окръжен съд е приел, че имотът е придобит по време на брака между ищцата и първия ответник в режим на СИО, като бракът е прекратен с влязло в сила решение от 21.12.1995г. Приел е за безспорно също така, че ищецът живее в имота от фактическата раздяла на страните през 1993г. и дори от преди това – 90/91г. съобразно показанията на св. Р, Т. и П. Предвид презупцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, доказателствената тежест е тежала върху ищцата, а тя не се е справила с нея и не е установила, че е собственик на имота понастоящем. Изтекъл е 10-годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС за времето от прекратяването на брака на 21.12.95г. до завеждането на исковата молба от ищцата на 3.07.2006г. Поради отхвърлянето на иска за установяване на собственост е отхвърлил и акцесорните искове за отмяна на издадените нотариални актове по обстоятелствена проверка и за покупко-продажба, последната между бившия съпруг и приобретателите Г. .
Решението е незаконосъобразно. То е постановено в разрез с материалния и процесуален закон и е необосновано. Фактическата обстановка е възприета правилно от въззивния съд, но спрямо нея неправилно е приложен процесуалния и материален закон. Ищцата е представила нотариален акт за закупуването на имота по време на брака между бившите съпрузи. След развода съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост и това е достатъчно, за да се установи активната й легитимация в процеса. Ответникът е оспорил тази легитимация и е противопоставил собствени права върху идеалната част на ищцата, като е въвел възражение за изтекла в негова полза и в полза на третите лица-приобретатели, придобивна давност. Щом той претендира титулярството на спорното право на собственост негово е било задължението да установи, че го е придобил и притежава към момента на разглеждане на делото, тъй като съгласно чл.99 ЗС второто по време придобиване ще доведе до изгубване на правото от предишния негов носител. Ответникът е трябвало да установи в процеса защитното си възражение за наличието на владение, което е продължило в срока по чл.79, ал.1 ЗС, съобразно общото правило на чл.127, ал.1 ГПК /отм./. Съдържанието на понятието владение е установено в закона – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да може ищецът да добие статут на владелец, той трябва да докаже кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл.68 ЗС – корпус и анимус. В случая по делото е установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху целия имот, но не е установено намерението да свои, тъй като няма данни да го е манифестирал по несъмнен начин спрямо другия съсобственик, нито да го е обективирал по какъвто и да е начин спрямо него. Известно е, че съсобственика е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на иделните части на другите съсобственици. Това положение може да се промени, ако отблъсне тяхното владение и доведе до знанието им намерението да свои имота изцяло, съответно да ги уведоми, че отказва да признае правата им. Претендиращият съсобственик трябва да установи не само това, че е ползвал целия имот в законоустановения срок, а и факта, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред другите съсобственици. Това по делото не е направено, а позоваването на чл.69 ЗС е неудачно, тъй като се отнася до владелеца –качество, което ответникът по делото няма. Независимо от това съдът не е обсъдил насрещните доказателства на жената, че се е считала за собственик на имота до издаването на нотариалния акт за обстоятелствена проверка – обстоятелство, което се извлича от декларирането на ? ид. част от него пред общинските власти и плащането на съответна част от данъчното задължение за целия период след развода. Обстоятелството, че след развода страните не са уредили отношенията си във връзка със съсобствеността не обосновава извода на въззивния съд, че ищцата не се интересувала от нея, а тъкмо обратно – подкрепя твърдението й, че имотът е останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи, в която ответникът е бил владелец на своята идеална част и държател на тази на другия съсобственик.
Изложеното налага касиране на неправилното решение и постановяване на друго по съществото на правния спор. С него ще се уважат предявените искове, като се признаят за установени правата на бившата съпруга досежно ? ид. част от процесния имот с произтичащото от това право да се отмени констативния нотариален акт за тази част от имота в полза на първия ответник, както и този за покупко-продажба в полза на ответниците Г.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 460 от 10.01.2008г. по гр.д. № 647/2007 година на Хасковския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от че Т. Р. П. от София срещу Д. И. Р., Г. В. Г. и Д. Г. Г., всички от гр. Х. на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че Т. Р. П. от София е собственик на ? ид. част от недвижим имот, представляващ ПИ с пл. № 427 по кадастралния план на м. „К” с площ от 584 кв.м. – в строителните граници на гр. Х., при съседи: път, имоти №№ 2* и 428, ведно с построената в него стопанска сграда.
ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт № 4* т. III, рег. № 1* н.д. № 340/2005г. от 27.04.2005г., издаден от нотариус Хр. К. с район на действие районен съд Хасково по обстоятелствена проверка, както и на нот. акт № 7* т. IV, рег. № 3* н.д. № 581/2005г. от 1.07.2005г. на същия нотариус, по силата на който Д. И. Р. е продал на Г. В. Г. и Д. Г. Г. същия имот, в частта им над ? ид част.
ОСЪЖДА Д. И. Р., Г. В. Г. и Д. Г. Г., всички от гр. Х. на Т. Р. П. от София направените разноски за всички съдебни инстанция в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.