Р Е Ш Е Н И Е
N 833
София, 16.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември……………………………
две хиляди и осма година…………………..…………………………………в
състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. Иванова……………………………….………………………в присъствието на прокурора……………………………..………….……………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
Гр.дело N 1306/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. К. И. от гр. Я. срещу решение № 14 от 31.01.2008г. по гр.д. №552/2007г. на окръжен съд Я. в частта, с която е обезсилено решение от № 849 от 19.10.2007г. по гр.д. № 970/2007г. на Ямболския районен съд и е прекратено производството по делото. В останалата част решението е влязло в сила поради неговата необжалваемост. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК /отм./. Счита, че приетата във възвивното решение недопустимост на иска е в разрез със закона, защото сестра му М. К. Н. не е уведомила останалите наследници за предприетите действия за възстановяване на собствеността пред ПК – община „Т” и не е обжалвала отказа на административния орган. Освен това процесната земя, макар и внесена в ТКЗС от баща му, всъщност била собственост на майка му, като единствена наследница на своите родители.
Ответниците О. гр. Т. и ОСЗГ – Т. , гр. Я., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното:
За да постанови решение в посочения смисъл въззивният съд е приел, че сестрата на ищеца А. К. И., а именно М. К. Н. , е направила искане за възстановяване на процесните земи пред ПК Т. със заявление вх. № 2545/28.11.97г., като е посочила, че се касае до земи, внесене в ТКЗС от баща й К. И. К. и ги претендира в качеството си на негов наследник. Предмет на исковата молба по делото са същите земи, заявени от ищеца в качеството му на наследник на К. И. К. При това положение, след като ПК, сега ОСЗГ, е била сезирана надлежно, макар и след срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ – в хипотезата на чл.15а ППЗСПЗЗ, установителният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка – пропускане на срок и право на иск, чиято допустимост се обуславя от липсата на подадено заявление от правоимащите до компетентния административен орган.
Решението е правилно. По делото е установено, че предмет на разглеждане са земеделски земи, които са заявени за възстановяване пред ПК – Т. от сестрата на касатора-ищец. Както тя, така и ищеца понастоящем, са посочили като титуляр на правото на собственост към момента на кооперирането своя баща К, б.ж. на с. Ч., обл. Ямбол. Данните по делото сочат, че той е внесъл в ТКЗС ниви с площ 136, 5 дка, които са възстановени в същия обем на наследниците му. Решението на административния орган, което може и да не удовлетворява заявителите, не дава възможност за преразглеждането му по друг ред по съображения от характера на тези, изложени в касационната жалба – че останалите наследници не са знаели за предприетото действие и че заявителят не се е възползвал от възможността да обжалва административния акт.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 31.01.2008г. по гр.д. №552/2007г. на окръжен съд-Ямбол в частта, с която е обезсилено решение от № 849 от 19.10.2007г. по гр.д. № 970/2007г. на Ямболския районен съд и е прекратено производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.