Р Е Ш Е Н И Е
N 506
София, 25.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни……………две хиляди и десета година……….……………………………………………………..………в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА………………………..……………в присъствието
на прокурора……………………………..………………………………………….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………..………………
гр.дело N 214/2010 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Касационна жалба e подала адв. К от АК-Кюстендил, в качеството й на пълномощник на Е. Н. Ч. от гр. Б. дол, срещу решение № 642 от 5.12.2007г. година по гр.д. № 602/07г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 555 от 19.07.2007г. по гр.д. №1149/2005г. на районен съд – Дупница и е отхвърлен иск на касаторката срещу “В” О. , гр. К., за признаване недължимост на начислена такса за услуга доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води в размер на 1830, 30 лева за периода 30.04.2000г. – 25.03.2005г. – иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./, както и в частта за разноските по делото. Поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” от ГПК. Твърди, че задължението на касаторката – ищца по делото, да заплаща услугите на В и К дружеството, е периодично и се погасява с изтичане на тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което за времето от 31.04.2000г. до 30.05.2002г. суми не се дължат. Освен това представените копия от отбелязвания във водния карнет не са надлежно водени, тъй като няма данни за датата на извършените проверки и др.
Ответникът “В” О. , гр. К., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като съобрази касационни основания и данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, предмет на касационно разглеждане, въззивният съд е посочил, че действителната стойност на потребеното количестно питейна вода от ищцата е 1830, 30 лева, а не 5350, 80 лева, за каквато сума първоинстанционният съд е потвърдил издадения изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Въз основа на изслушана техническа експертиза, приета неоспорена от страните, е стигнал до заключение, че за исковия период 1.06.2000г. – 25.03.2005г., за водомери 1 и 2, находящи се в апартамента на ищцата, е отчетена консумация на стойност съответно 960, 86 лева и 869, 44 лева, която не е заплатена. Поради това е приел за установено, че Е. Н. Ч. не дължи на “В” О. , гр. К. сумата 3520, 50 лева, а е оставил в сила същото решение до размер на 1830, 30 лева. Съобразил е направените по делото разноски с установения размер на задължението и е присъдил такива от 109, 71 лева.
Решението е правилно. Фактическите обстоятелсва по делото са безспорно установени, а направените въз основа на тях изводи – законосъобразни и обосновани. Въззивният съд е приложил материалния и процесуален закон, като е обсъдил всички релевантните обстоятелства, от които зависи спорното право, предмет на разглеждане в касационното производство. Пред въззивната инстанция е изслушана нова съдебно-счетоводна експертиза, която е установила действителния размер на разходваната от ищцата питейна вода въз основа на показанията на водомерите, които са монтирани в апартамента, чиято партида се води на нейно име. В касационната жалба се поддържат бланкетни доводи, на които вече е даден правилен отговор в първоинстанционното и въззивното решение и които не се нуждаят от приповтаряне както относно приложимия за случая давностен срок, така и относно начина на установяване на консумираната вода, съобразно данните в заключенията на вещите лица и отразеното в счетоводните документи.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 642 от 5.12.2007г. година по гр.д. № 602/07г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.