О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
ГР. София, 13.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 7.11.2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 3396/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на „Е”А. и на „А” О. срещу въззивното решение на Окръжен съд Р. /ОС/ по гр.д. №1024/07 г. в различни негови части.
1. Ищецът „Е” А. обжалва въззивното решение, с което е отхвърлен искът на дружеството срещу „А” О. по чл.108 от ЗС – за признаване собствеността и предаване владението на метално хале/метална конструкция/, сервизно помещение, ВиК и ел. инсталация, намиращи се в описан по делото недв. имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК / в трите й хипотези, на които се е позовал касаторът/ за допускане на касационно обжалване.
Първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен срещу „Е” А. , в ликвидация не е обжалвано пред въззивния съд, влязло е в сила, не е предмет на въззивните решения и оттук – и на касационното обжалване. Затова оплакванията за налично основание за обезсилване на решението срещу този ответник, поради изгубената със заличаването му правосубектност , констатирана при повторното разглеждане на делото, са извън предмета на касационното производство и не подлежат на обсъждане.
С обжалваното решение е прието въз основа на експертно заключение, че бетоновите фундаменти на халето, ВиК и ел. инсталациите са трайно прикрепени към терена, собственост на трето лице – „М” ЕА. , към изграждането им. За тях с нот. акт №141 от 16.02.04 г. се снабдило и „Е” АД; съоръженията били доставени и монтирани от ищеца по договор от 5.09.96 г. с „Е” А. , София.
С постановление за възлагане на публичения изпълнител от 14.06.04 г. теренът на „М” ЕА. бил възложен на ответника по иска „А” ЕО. , а „Е” А. му продало правото на собственост върху съоръженията по нот. акт №141/04 г., с договор по нот. акт №21/13.01.05 г.
При тези данни изводите на въззивния съд по съществените за спора материалноправни въпроси: че процесните вещи / с изключение на сглобяемата, подвижна метална конструкция на халето/ са недвижими, като трайно прикрепени към терена и представляват подобрения за собственика му – ответник по иска, са съответни на задължителната, трайна и установена практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона. Ищецът не е установил, че за монтирането на трайно прикрепените съоръжения са му отстъпени права върху терена по чл.63 от ЗС, което да обуслови собственост на изграденото, отделна от тази на земята и затова приложим е принципът на чл.92 от ЗС, както е приел и ОС. Сглобяемата метална конструкция пък е придобита от ответника по възмезден начин, с покупка по нот. акт №21/05 г. и приобретателят е неин собственик на осн. чл.78, ал.1 от ЗС.
Поради изложеното касационно обжалване на решението на ОС по жалбата на ищеца не следва да се допуска.
2. Ответникът по иска „А” О. , гр. Р. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да предаде на ищеца мостови кран с товароподемност 5 тона.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
И по тази жалба не са налице основания за допускане по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се е позовал на тези по т.2 и 3.
В жалбата се оспорва материалноправната легитимация на ищеца и начина на установяването й, при който според касатора е нарушен чл.188 от ГПК и практиката по прилагането му.
Въз основа на данните по делото е прието и е безспорно, че кранът е движима вещ, доставена от ищеца като оборудване на металното хале по споразумението с „Е”А. , София от 5.09.96 г. Изводът на ОС, че правото на собственост на ищеца върху крана се установява от двустранно подписаните фактури, инвентаризационен опис и инвентарна книга на дълготрайните активи на ищеца, редовно съставени и водени – чл.55, ал.1 от ТЗ, съответства на трайната и установена съдебна практика. Приложените към жалбата на ответника съд. решения отразяват тази практика в конкретността на делата, по които са постановени, без да е налице противоречие между тях или с въззивното по настоящото дело по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. В случая не е установена фиктивност на сделката / напротив – кранът е предаден по споразумението от 5.09.96 г. и се намира в металното хале към м.09. 2005 и 22.04.08 г. , според вещите лица/. Не се констатира и че фактурите не са двустранно оформени, а счетоводните книги – водени в нарушение на ЗСч./конкретно такова не се сочи от касатора/, за да не могат да служат като доказателство в полза на задължените да ги водят – чл.55, ал.2 от ТЗ.
В частта за разноските обжалване на решението също не следва да се допуска – те са определени по компенсация, като конкретни доводи срещу изчисляването им от съда / при установеното в практиката и използвано в случая стойностно съпоставяне, основано на данните по делото/ жалбата не съдържа.
Поради изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по жалбата на ответника и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Р. по гр.д. №1024/07 г. от 21.05.08 г. по жалбите и на двете страни – ”Е” А. , гр. Р. и „А” О. , гр. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: