Р Е Ш Е Н И Е
N 835
София, 16.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември……………………………………
две хиляди и девета година………………………………………… в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА…………………………………………………в приствието на прокурора……….………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………..
гр.дело N 1455/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от с. Ж., Софийско, срещу решение от 20.04.2007г. година по гр.д. № 1261/2006 година на Софийски градски съд. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съществени съдопризводствени правила – касационно основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Заявява, че при обсъждането на доказателствата относно твърдяното право на право на собственост в полза на наследодателя й В. Д. Т. , неин баща, сэдэт е подходил произволно, нелогично и противоречиво, като е смесил спорното и безспорното в процеса.
Ответниците Л. М. Й., С. М. Б., Г. Д. З. и С. Д. Б., всички от с. Ж., Софийско, оспорват касационната жалба по съображения, развити от пълномощника им адв. Д. Претендират разноски за касационната инстанция.
Ответницата С. П. В. от София не е заявила становище.
Ответниците Л. К. В. и С. К. В. от с. Д., област М. , не са заявили становища.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Софийски градски съд е постановил решение, с което е оставил в сила решение от 16.01.2006г. по гр.д. № 2607/2005г. на Софийския районен съд, 41 състав. С него е отхвърлен иск на М. В. С. от София срещу Л. М. Й., С. М. Б., Г. Д. З., С. Д. Б., всички от с. Ж., Софийско и С. П. В. от София, за установяване, че към датата на кооперирането /отнемането на имота/ В. Д. Т. , поч. на 27.03.1999г., е бил собственик на ? ид. част от нива, находяща се в землището на с. Ж., местността „Плужина”, възстановена като имот №7019 от 3.430 кв.м. по картата на землището, съгласно решение № 1* от 27.01.1999г. на ПК при район „Панчерево”. Софийският градски съд е приел, че събраните доказателства не установяват по безспорен начин твърдението на ищцата, че ? ид. част от имота е принадлежал само на нейния наследодател В, а не на неговия баща – общия наследодател Д. Ищцата не се е справила с доказателствената тежест в процеса, която е налагала да установи поддържаното в производство придобивно основание, а именно давностно владение за времето от 1938г.-1958г. Ответниците са осъществили насрещно доказване с гласни доказателствени средства, разколебаващи показанията, депозирани от свидетелите на ищцата. Наличието на писмен договор за продажба от 1941г., с който имот от 6 дка е закупен на името на В. М. П. и П. М. Т. , последният представляван от баща си М/Димитър/ Т. П. , не е достатъчен да легитимира собствеността към 1958г., при липса на данни владението да е предадено по-рано, както и относно лицата, на които е предадено владението към момента на подписване на договора и които са осъществявали фактическа власт до релевантния момент.
Жалбата е неоснователна. Въззивият съд е направил разбор на всички доказателства по делото, като е отчел придадената им закона доказателствена сила. Стигнал е до обоснования извод, че не е доказано придобивното основание на наследодателя на ищцата В, което трябва да е осъществено към момента на кооперирането. Липсват доказателства кога е започнало владението на посоченото лице, дали е непрекъснато и спокойно, дали е осъществено само от него и/или чрез другиго /баща му/ с оглед необходимостта да се обори презумпцията на чл.69 ЗС. Ако това е така не е установено защо имотът е внесен в ТКЗС от общия наследодател и защо наследодателят на ищцата е поискал възстановяване на собствеността в патримониува на наследниците на Д. П. /своя баща/, а не в личния си патримониум. Възстановяването на собствеността е извършено с решение на ПК, което е издадено приживе на заявителя В. Т. и е съобразено с посочените от него данни за собствеността върху имота към момента на кооперирането, които са били потвърдени и от писмените доказателства за внасянето му в ТКЗС.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.04.2007г. година по гр.д. № 1261/2006 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. В. С. от София ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. Й., С. М. Б., Г. Д. З. и С. Д. Б., всички от с. Ж., Софийско, сумата 500 лева /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.