О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
ГР. София, 29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 18.12.2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2119/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. П. , А. П. и П. П. срещу въззивното разпореждане на съдия от Софийски градски съд по гр.д. №513/08 г., с което е върната като недопустима на осн. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на разпореждането и се иска отмяната му.
Ответниците по частна жалба С. о. и Дирекция за национален строителен контрол и Прокуратура на РБ, като страна по чл.10 от ЗОДОВ не изразяват становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно разпореждане и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Обжалваното разпореждане като вид съдебен акт, с който въззивният съд връща касационната жалба – чл.286, ал.2 от ГПК, е постановено еднолично от съдия в СГС, без това да води до недопустимост на акта. Разпореждането на съда за връщане на жалбата може да се постанови както от съдебния състав, така и еднолично от съдия в съответния съд, като и в двата случая на проверка при изрично предвиденото в ГПК обжалване подлежи законосъобразността му.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно – на осн. чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.. Предявените от всеки от ищците, сега касатори, обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди – последните частични / т.V и VІ от исковата молба/, са в размер до 1000 лв., както е констатирал и въззивният съд. В случая обжалваемият интерес – който се определя от въведеният пред въззивната инстанция с въззивното обжалване на решението размер на исковете за парични вземания – съвпада с размера, в който исковете са предявени. Исковете на Й. П. за обезщетяване на имуществени вреди са няколко, видно от т.5.1-5.4. на исковата молба. Вредите произтичат от различни конкретни обстоятелства / такси, различни по вид и адресат разноски, закупуване на необходимо оборудване/. Затова правилно тези претенции са възприети от СГС като отделни, обективно съединени, с размер на всяка до 1000 лв.
Частната жалба е неоснователна – въззивното разпореждане е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия от Софийски градски съд от 1.10.08 г. по гр.д. №513/08 г., с което на осн. чл.286, ал.1,т.3, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК е върната касационната жалба на Й. П. , А. П. и П. П. срещу постановеното по делото въззивно решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: