Р Е Ш Е Н И Е
N 870
София, 01.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември……………………….
две хиляди и девета година.…………………………………………………в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА….………………………………………в присъствието на прокурора……………………………..…………..………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.…………………
гр.дело N 1631/2008 година.
Производството е по чл.218а ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. от гр. Б. срещу решение № 395 от 1.11.2007г. по гр.д. № 401/2007 година на окръжен съд – Благоевград. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК. Според нея разбора на доказателствата по делото не е давал основание да се приеме, че е извършена редовна упълномощителна сделка, по силата на която съпругът й К. А. К. , вече покойник, е положил подпис под пълномощно рег. № 4270/2.06.2995г. на нотариус при РС – Благоевград, с което е упълномощил нея – ищцата, да извърши продажба на имот в режим на СИО на 6.06.1995г. в полза на дъщеря й. Позовава се на изготвена по делото съдебно-графологична експертиза и показания на разпитани свидетели.
Ответниците А. К. Ч. и И. Д. Ч., двамата от гр. Б., чрез пълномощника си адв. Т, оспорват жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение № 870 от 23.02.2007г. по гр.д. № 1285/2005г. на районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен иск на касаторката И. Н. Т. от гр. Б. срещу за А. К. Ч. и И. Д. Ч., двамата от гр. Б., за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 6 в ЖСК „В”, ап. №3, в кв.52 по плана на гр. Б., със застроена площ от 118,12 кв.м., предмет на нот. акт № 70 т. III, д. № 834/95г. на нотариус с район на действие районен съд Благоевград, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, в хипотезата липса на съгласие, съставът на въззивния съд е приел, че сделката е извършена валидно. Обосновал е този извод с липсата на доказателства упълномощеното лице, в случая съпругата- ищца, да е действала без представителна власт, тъй като упълномощителят-съпруг не е положил подпис върху представеното при изповядане на сделката нотариално заверено пълномощно. Направил е анализ на доказателствата в тази насока – писмени и гласни и е обосновал становището си, че непредставянето на оригинала на пълномощното, за което ищцата е била задължена, има за последица изключването му от доказателствата по делото на основание чл.101 ГПК /отм./ Поради това не е обсъждал и съдебно-почерковата експертиза, която е имала за цел да установи авторството на подписа върху пълномощното. С оглед на това е приел, че искът за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка е неоснователен и следва да се отхвърли, а това ще има за последица и неоснователност на иска за прогласяване нищожността на покупко-продажбата.
Решението е правилно. Единственото релевантно оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е свързано с обстоятелството дали е следвало да се обсъжда съдебно-графологичната експертиза с оглед твърдението на касаторката, че не е била упълномощена от съпруга си да извърши разпоредителната сделка. Този въпрос е бил централен в процеса и му е даден законосъобразен отговор в решението на въззивния съд. Въпреки доказателствените усилия на ищцата, сега касатор, не се е стигнало до установяване на спорния факт, тъй като тя не е могла да представи оригинала на спорното пълномощно с нотариална заверка на подписите, както я задължава чл.101 ГПК /отм./. Частният препис се изключва от доказателствата по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена стойност и тъкмо така е процедирал въззивният съд. Независимо от това може да се има предвид още, че в случая е извършена разпоредителна сделка с имот, който е бил съпружеска имуществена общност на продавачите. Последците от разпореждане с такъв имот, ако е извършено без съгласието на единия съпруг, са уредени в специална хипотеза на чл.22, ал.3 СК /отм./. Тя изключва приложението на общите правила на чл.26 ЗЗД, тъй като е установена различна правна уредба – състояние на относителна недействителност на сделката по отношение на съпруга, който не е дал съгласие и/или не е участвал при извършването й, както и кратък прекратителен срок /6 месеца/ за завеждането на иска за обявяване на недействителността, след изтичането на който тя се валидира и заздравява.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 395 от 1.11.2007г. по гр.д. № 401/2007 година на окръжен съд – Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.