О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 337
гр. София, 08.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 29.09.2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1411/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Въча” ООД, в ликвидация, гр. Д. срещу определението на Смолянски окръжен съд по гр.д. №190/08 г., с което е върната касационната жалба на дружеството срещу постановеното въззивно решение по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд на осн. чл.286 от ГПК е върнал касационната жалба на дружеството, поради непредставяне / след двукратното й оставяне без движение с дадена на касатора възможност за това/ на приложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК – изложение на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Приел е, че в изложението на касатора не е формулиран съществен материалноправен или процесуален въпрос в сочените хипотези на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, нито е цитирана практика по двете основания.
Изводите на въззивния съд са частично незаконосъобразни: същественият материалноправен въпрос – за наличие предпоставките по чл.108 от ЗС и процесуалният такъв – за начина на тяхното установяване, с разпределение на доказателствената тежест, установеността и значението на назовани обстоятелства и представени доказателства за тях, са посочени в касационната жалба.
В изложението във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК е посочена по смисъл задължителна и установена, според касатора, практика на ВКС по приложението на ТЗ, ЗМСМА,ЗОС и ГПК, която поради характера си следва да е позната и различима за съда и страните и без нарочното й цитиране. Дали задължителна практика в сочения смисъл е налице и дали е нарушена в обжалваното решение следва да се реши в производството по чл.288 от ГПК.
По отношение на основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК изводите на въззивния съд са законосъобразни – противоречивата практика следва да е конкретно цитирана и приложена / с данни за влезли в сила решения/ към изложението.
Касационната жалба не е останала нередовна, при позоваване и смисловото обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Затова връщането й на осн. чл.286 от ГПК е незаконосъобразно. Обжалваното определение следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Смолянски окръжен съд по гр.д. №190/08 г. от 10.07.08 г.
ВРЪЩА делото на този съд за администриране на касацонната жалба на „Въча” ООД , в ликвидация, гр. Д., срещу въззивното решение по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: