Р Е Ш Е Н И Е
N 36
София, 29.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари…………………..
две хиляди и десета година……………………………………………………
в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА……….…………………………………в
присъствието на прокурора………………..……………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………….
гр.дело N 2305/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. В. В. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Вл. Т. от АК-Варна, срещу решение № 52 от 14.01.2008г. година по гр.д. № 1052/2007 година на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 1* от 6.04.2007г. по гр.д. № 5522/2006г. на районен съд-Варна и е постановено друго, като е прието, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е мъжът, както и ползването на семейното жилище, представляващо ? ид част от апартамент в гр. В., ул. „Панайот Волов” №15, ет.2, ап.4, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, целият със застроена площ от 98, 31 кв.м., е предоставено на Д. Х. В. от гр. В.. Касаторът поддържа оплакване за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в разрез с материалния и процесуален закон – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, т.3 ГПК /отм./. Конкретните доводи са във връзка с разбора на свидетелските показания, които са установили, че жената също има брачно провинение /отказала е да поддържа домакинството на ответника/, както и с неправилното кредитиране на показанията на пълнолетните деца на страните, които нямали продължителни и непосредствени впечатления за отношенията между родителите им.
Ответницата Д. Х. В. от гр. В. не е заявила становище.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното:
За да постанови решение в посочения смисъл съставът на възиивния съд е приел, че събраните пред него допълнителни гласни доказателства – показания на пълнолетните деца на страните К, са установили, че ответникът е отправял обиди и заплахи към ищцата, не е полагал грижи за дома и не е участвал със средства за разноските. Ищцата е продължила да готви и почиства дома, но не и за съпруга си, който ползва една от спалните в него. Поради това не може да се приеме, че по този начин тя е извършила брачно провинение, защото действията й са реакция срещу поведението на мъжа.
Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания – неоснователни. При решаването на брачното дело в частта за вината и ползването на семейното жилище съдът е обсъдил всички гласни доказателства. Въззивното решение съдържа достатъчна обосновка за това защо е дадена по-голяма тежест на някои свидетелски показания и съответно защо не са кредитира други от тях. Дискреционно право на съда е да реши тези въпроси по вътрешно убеждение, стига да обсъди всички доказателства и обоснове становището си. Основателно е приетото, че семейното жилище е съсобствено между бившите съпрузи и сестрата на жената при равни права, че отношенията между страните, както и между мъжа и сестрата на жена му, са лоши, че жилището се ползва още от две от пълнолетнитните деца на бившите съпрузи и с оглед всички релевантни обстоятелства е предоставил ползването му на жената, която при това няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 14.01.2008г. година по гр.д. № 1052/2007 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.