О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
ГР. София, 28.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 25.11.2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4308/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №84/08 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. Ф. иск с пр. осн. чл.106, ал.5 от СК – за изменение на постановените при развода на страните мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните В, род. през 1997 г., поради изменение на обстоятелствата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се позовава на тези по т.1 и 2.
Същественият по делото материалноправен въпрос за необходимостта от изменение на мерките за упражняване на родителските права с оглед интереса на детето при твърдение за изменени обстоятелства по см. на чл.106, ал.5 от СК е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВС – ППВС №1/74 г. Преценени са качествата и на двамата родители: грижа и умения за възпитание, подпомагане на децата за придобиване на знания и трудови навици, социално обкръжение, битови условия и желанието на детето, като при последното се отчитат зрелостта, самостоятелността и начина, по който е формирано. При данните по делото е прието, че и двамата родители притежават добри родителски качества, битови условия и подходяща социална среда за отглеждането и възпитанието на детето. Майката , при която то е живяло след развода обаче е по –пригодна да формира у него трудови навици и отговорност към семейството / вкл. към природеното му братче/. При бащата момчето е по-неангажирано, с по-голяма лична свобода и липса на отговорности за домакинството/в този смисъл е и психологическата експертиза/, което прави живеенето с този родител по-привлекателно за детето. Няма данни при майката то да е тормозено – бито или принудено да полага неприсъщи за възрастта му физически труд и грижа за едногодишния си брат. Чувствата не неосъзната ревност от повишеното внимание на майката към по -малкия брат е естествено, преодолимо и бързо отшумяващо; затова в случая не може да се третира като стресов за детето фактор, влошил положението му при майката и формирал отчуждение към нея. От идзложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Посочената задължителна практика е следвана в конкретността на казусите в решенията, приложени към жалбата. Те, както и различният резултат по иска, постановен по делото от РС и от ОС не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т. 2 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийски осръжен съд по гр.д. №84/08 г. от 30.06.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: