Р Е Ш Е Н И Е
N 906
София, 16.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември……………….
две хиляди и девета година………………………………………………… в
състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…..Р. ИВАНОВА…………………………………………………в
присъствието на прокурора………….…………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………….
гр.дело N 1857/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по две касационни жалби: на фирма „С” ЕООД, София, ч. пълномощника й адв. Ив. Сотиров от САК срещу решение от 26.11.2007г. по гр.д. № 2196/2004 година на Софийски градски съд. Касационна жалба е постъпила и от Е. „Т”, София, срещу същото решение, с което е признато за установено, че ищците са собственици на 4/6 ид. части от процесния имот, разположен в партения етаж на жилищна сграда с административен адрес София, бул. „Македония” № 30 и касаторът е осъден да предаде владението му и да заплати обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК /отм./.
Ответниците Б. Г. Ш. и Г. Г. , двамата със съдебен адрес в София, оспорват касационните жалби ч. пълномощника си адв. Ив. М. от САК. Претендират разноски за това производство.
Ответниците С. община – район Красно село, С. „Р” гр. П. и „Х” А. , София, не са заявили становища.
Жалбите са постъпили своевременно и следва да се разгледат. За да се произнесе по основателността им Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците Б. Г. Ш. и Г. Г. , както и данните по делото, намира следното:
Софийски градски съд с обжалваното решение е отменил решение 29.12.2003г. на Софийския районен съд, ГК, 41 състав, постановено по гр.д. № 11603/2001г. в частта, с която искът по чл.97, ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 2/6 ид. части от процесния имот и вместо това е признал за установено по този иск, предявен от Б. Г. Ш. и Г. Г. срещу Е. „Т”, София, „С” ЕООД, София, С. община, С. „Р” гр. П. и „Х” А. , София, че ищците са собственици на основание чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на 4/6 ид. части от магазин, състоящ се от търговска зала, складово помещение с хладилна камера и санитарен възел, разположен на целия партерен етаж на пететажна жилищна сграда –постройка „Б” в гр. С., бул. „Македония” № 30, с площ от 77 кв.м., заедно с прилежащите мазета с обща площ от 12,675 кв.м. и с 24/300 ид.ч. от общите части на дворното място. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС срещу Е. „Т” и С. „Р” гр. П. за 4/6 ид. части от имота и вместо това е постановил друго, като е осъдил посочените ответници да предадат на Б. Г. Ш. и Г. Г. владението на 4/6 ид. части от имота. Оставил е в сила първоинстанционното решение в уважаната част за 2/6 ид.ч. Осъдил е Е. „Т” да заплати на Б. Г. Ш. и Г. Г. обезщетение за ползването на имота в размер на 518,32 лева за периода 16.04.99г. – 9.11.2001г. и в размер на 637,78 лева за периода 10.11.2001г. – 19.06.2003г.
За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че по делото е безспорно установена активната материалноправна легитимация на ищците Б. Г. Ш. и Г. Г. , които са единствени наследници на А. Г. Анастасия А. Г. /Генчо/ – поч. на 8.04.1954г. в Страсбург, Франция, се легитимира като собственик на магазина, находящ се в София, бул. „Македония” № 30, /преди бул. „Д. Благоев” №30/, разположен на целия партерен етаж от постройка „Б”, по силата на нот. акт № 173/1933г. и протокол за съдебна делба от 5.05.1939г. по делбено дело № 154/39г., който тогава е бил с различна конфигурация – жилищно помещение с два магазина и две избени помещения. Част от имота е била отчуждена по ЗОЕГПНС и реституцията му е настъпила по реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като са налице предвидените в текста предпоставки – към влизане на закона в сила той е съществувал реално до размерите, в които е одържавен /вътрешните преустройства са ирелевантни/, собственост е на С. община и не е платено обезщетение. Останалата част от имота не е била отчуждена и е отнета от собствениците без основание, като по отношение на нея намира приложение чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Ревандикационният иск е уважен само спрямо владелците на имота, един от които е касаторът Е. „Т”. Съдът е присъдил съответни обезщетения за ползването му, като е отчел заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза, заявеното искане и частичното предявяване на исковете.
1. По жалбата на Е. „Т”, София: Решението е правилно. Фактическата обстановка е безспорно установена и спрямо нея правилно е приложен материалния закон. Наследниците на А. Г. са се позовали на нормите на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и са доказали осъществяването на предпоставките, от които зависи възстановяването на собствеността. На доводите в касационната жалба вече е даден законосъобразен отговор с въззивното решение. Вътрешните преустройства в партерния етаж на сграда „Б”, който етаж е бил изцяло собственост на наследодателката на ищците, не оказват влияние върху съществуването на имота като годен обект на собственост, нито върху съществуването му във вида, в който е одържавен. Твърдението, че неодържавената част от имота е станала държавна собственост по силата на чл.6 ЗН се опровергава от наличието на низходящи наследници, които са ищци в настоящото производство. Що се отнася до придобиването на имота по давност от държавата или от трето лице следва да се има предвид, че реституционният закон преодолява давността, за да възстанови имуществото на бившите собственици. Имотите, подлежащи на възстановяване по ЗВСОНИ, могат да се придобият по давност само занапред, т.е. давностният срок започва да тече от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ДВ, бр.107/1997г./. В хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху всички имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по определия законов ред. Оплакванията, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата, „че владея на правно основание процесния имот като наемател, че има преписка от мое име в Агенцията за приватизация, която е спряна”, не обслужват защитната теза на касатора или са ирелевантни за правния спор.
2. По жалбата на „С” ЕООД, София.
Тя също е неоснователна Изложени са две касационни оплаквания. С първото се твърди, че е нарушен преклузивният реституционен срок по чл.7 ЗВСОНИ, както и че въззивният съд не е споменал за висящото административно производство пред СГС. Тези доводи са неоснователни.важаването на иска по чл.7 ЗВСОНИ е предпоставка за възстановяването на собствеността само когато към момента на влизането му в сила /21.02.1992г./ имотите са придобити от трети лица. В случая касаторът е закупил имота с нот. акт № 64/15.04.1999г.и за него разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ не се отнася. Висящата административна процедура спрямо процесния имот не е пречка за уважаване на иска, тъй като гражданският съд преценява наличието на елементите от състава на приложимата правна норма към момента на възникване на правото. В разглежданите хипотези възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона, без да е необходимо произнасянето на административен орган с влязъл в сила индивидуален административен акт.
Произнасянето на съдилищата като първа и втора съдебна инстанция се отнася до целия имот. С въззивното решение СГС се е произнесъл по съществото на спора в отхвърлителната част на първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, като е уважил иска изцяло /в неуважената част от СРС за 4/6 ид.ч./, а е оставил в сила това решение в уважената част /за 2/6 ид. части/. По този начин произнасянето обхваща целия предмет на спора и касаторът няма основание да се оплаква, че съдът е надхвърлил рамката на сезирането.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.11.2007г. по гр.д. № 2196/2004 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. „Т”, София и „С” ЕООД, София, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Г. Ш. и Г. Г. със съдебен адрес София, адв. И, направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.