Р Е Ш Е Н И Е
N 1256
София 10.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември……………………………
две хиляди и осма година……………………..…………………………в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………….Р. Иванова………………………………….……………………в присъствието на прокурора……………………………..……………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 99/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. М. П. от София срещу решение № 80 от 27.03.2007г. по гр.д. № 1292/2005 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 8.01.2004г. по гр.д. № 96/2000г. на Софийски градски съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК. Конкретно поддържа, че не са били налице предпоставките на чл.7 ЗВСОНИ за реституция на процесния имот, тъй като бившите собственици са обезщетени за одържавения им имот, както и поради това, че той е придобит добросъвестно от трето лица. Позовава се на кратка придобивна давност, която тече от 1.03.88г., когато имотът й е прехвърлен с договор за издръжка и гледане, както и на общата придобивна давност, която смята за изтекла към датата на предявяване на иска – 14.04.99г.
Ответниците Т. В. К., Г. В. В., Н. К. К., Е. К. П., Л. Г. Д. и Д. Г. Д., оспорват касационната жалба чрез пълномощника си адв. Б по съображения, изложени в писмено възражение.
Ответникът С. В. Ц. от София, призован чрез особения си представител – адв. М, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустими. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното:
С посоченото решение е отхвърлен иск на касаторката срещу ответниците за установяване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в София, ул. “. №27, ет.4. Съдът е приел, че с влязло в сила решение на ответниците по делото е възстановена собствеността върху процесния апартамент на основание чл.7 ЗВСОНИ. С решение по приложеното дело №4395/92г. е прието за установено по отношение на Н. М. Т. и М. Н. Т. – родители и праводатели на ищцата по договор за издръжка и гледане, че договорът от 1.08.1959г. за продажба на апартамента е сключен в нарушение на чл.5, ал.2, чл.10, ал.2, чл.4, 12 и 13 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети. Щом сделката, по силата на която праводателите на ищцата са придобили имота е нищожна, то и сделката, от която ищцата черпи права, също е нищожна и тази нищожност е начална. Следователно тя не е придобила собствеността по силата на договора за издръжка и гледане от 1.03.88г. Тя не е придобила собствеността и по давност, тъй като придобивното основание на праводателите й е обявено за нищожно с влязло в сила решение от 1.04.1996г., от който момент тя се е превърнала в недобросъвестен владелец и е започнала да тече давност, която не е изтекла към 14.04.99г. /датата на исковата й молба/.
Въззивното решение е правилно. В допълнение към мотивите му и в отговор на касационните оплаквания може да се посочи следното: В друго производство е установено, че сделката, по силата на която праводателите на касаторката-ищца, са придобили собствеността върху имота, е нищожна и не е могла да породи целените правни последици. Неоснователен е доводът, че след като ищцата не е участвала в производството по чл.7 ЗВСОНИ, тя може да в това производство да възрази срещу реституцията на имота, респ. да противопостави защитните възражения на своите праводатели. Известно е, че искът по чл.7 ЗВСОНИ се развива между бившите собственици на одържавени имоти и третите лица, приобретатели на имота по силата на правна сделка, сключена с държавата. Ищцата не е главна страна в това производство и няма основание да участва в него, но е могла да встъпи в делото, за да помага на прехвърлителите си, постановеното решение да бъде в тяхна полза, щом има интерес от това. С установената нищожност на извършеното с правната сделка от 1959г. прехвърляне на собствеността от държавата в полза на родителите на ищцата трябва да се счита, че тя не е породила правно действие и при влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил в патримониума на държавата, съответно подлежи на възстановяване. Обяваването на нищожността има начално /обратно/ действие поради което не може да се счита, че към 1.03.88г. продавачите са били собственици на имота, съответно приобретателката-ищца е поставила началото на добросъвестно давностно владение. Щом с решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ сделката от 1959 г. е призната за нищожна, следва да се приеме, че имотът не е излизал от патримониума на държавата, приобретателят по договора не е придобил права върху вещта, и предвид правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, не е могъл да прехвърли на купувача по алеаторния договор собствеността. Няма проблем и с идентификацията на имота, тъй като тя се извършва съобразно неговите граници, а не съобразно отразената квадратура, която не е съществен елемент в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 27.03.2007г. по гр.д. № 1292/2005 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.