О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
ГР. София, 29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 19.12.08 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4441/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „П” О. , гр. Т. срещу въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. №52/08 г., с което е отхвърлен искът на касатора с пр. осн. чл.108 от ЗС – за установяване на правото на собственост и предаване владението на посочен по делото и в решението недв. имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се е позовал на това по т.3. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен ревандикационният иск на ищцовото дружество срещу „В” АД, гр. Т., Министерство на земеделието и горите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството за поземлен имот с площ от 3714 кв.м., част от УПИ с площ от 12 400 кв.м., в Промишлена зона на гр. Т., съставляващ парцел **** –ри в кв. 5-ти по плана на града. Прието е, че ищецът не е установил пълно и по несъмнен начин правото си на собственост върху процесния имот, като предаден на праводателя му Районна ремонтна работилница, гр. Т. по реда на НДИ през 1976 г. и впоследствие включен в капитала на юридическото лице, в което поделението е преобразувано със заповед №82/91 г. на Комитет по горите.
В касационната жалба и изложението към нея по чл.284, ал.1,т.3 от ГПК не са формулирани съществените процесуалноправни и материалноправни въпроси, произнасянето на съда по които се атакува, нито е аргументирано значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото / чл.280, ал.1,т.3 от ГПК/. Преповторени са касационните оплаквания за нарушение на закона, необоснованост на фактическите и правни изводи на съда за предаването на имота и спазването на реда по НДИ, както и за непълнота на доказателства / която не е касационно основание/ с искане да се предостави възможност за попълване на делото с такива при евентуално разглеждане на спора по същество.
Касаторът се позовава и на нарушение на принципи на съдопроизводството по чл.9 и 10 от ГПК. Тези норми безспорно са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но доводите за нарушаването им са свързани с преценката на ОС за съществуването на документи от значение на спора по косвени данни – индиции за тях, в представените по делото доказателства. Тази преценка съдът формира по свое убеждение при събраните по делото доказателства на осн. чл.188 от ГПК/отм./ като в случая е оценил значението на косвените доказателства като обслужващи насрещното / на ответника/, но недостатъчни за главното / на ищеца/ доказване. Така формираната конкретна преценка не сочи на основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, което поради принципния си характер предполага обобщаващи изводи по тълкуване и прилагане на закона, които се нуждаят от промяна и развитие при нови икономическа обстановка, социални приоритети, нормативна концепция и т.н..
Не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. №52/08 г. от 4.06.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: