О ПРЕДЕ ЛЕНИ Е
.
№ 468
София, 10.05.2010 г.
.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Ани Саралиева
Емил Томов
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело
№ 331/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ПГДГД „Г„ гр. К. срещу решение №15 от 25.01.2010, по гр.дело № 771/2009г. на Кюстендилски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 02.11.2009г по гр.д.1388/2009г на Кюстендилски районен съд ,постановено по трудов спор. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване формално се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. З от ГПК, почерпано от оплаквания за непрвавилно прилагане на доказателствените правила при оспорване на документ с решаващо значение за закрилата по чл. 333 от КТ . Въззивният съд бил отказал да приеме писмено доказателство – отговор на писмено запитване ,при наличие на открито производство по оспорване , с което е постановил недопустимо и неправилно решение . Липсва практика по този“ казус“ ,основание по чл. 280 ал.1 т. З ГПК Ответникът по жалбата не е заявил отговор
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал. З т.1 от ГПК вместо отказани пред въззивния съд нови доказателства, твърдението е в противоречие с данните по делото. Нито във въззивната жалба, нито в проведеното съдебно заседание пред Кюстендилски окръжен съд писмени доказателства са поискани или представени от страна на касатора. Даденото от въззивния съд разрешение по съществото на спора – потвърдена е отмяна на уволнение на формално основание, поради безспорно с съзнателно несъобразяване с императивната норма на чл. 333 ал. З КТ от касатора-работодател,при изтъкване на несъстоятелни доводи за незнание от негова страна, че синдикатът на учителите бил съществувал , не поставя проблематика във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ като институт на трудовото право , основанието по чл. 280 ал.1 т. З от ГПК не е налице. В подкрепа на обжалваното разрешение има обемна и последователна съдебна практика на Върховния касационен съд,с която въззивното решение не е в противоречие. Това не се и твърди . Ето защо разрешеният от Благоевградски окръжен съд случай не дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания .
Предвид гореизложеното ВКС, състав на III г.о. ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на
решение №15 от 25.01.201 Ог. по гр.дело № 771/2009г. на Кюстендилски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.