ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 416
София, 23.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на четиринадесети април…………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………………………………………………………….. в
присъствието на прокурора……………………………………………………. изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1880/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. П. Н. от гр. С., ч. пълномощника си адв. И. А. от АК-Силистра, е подал касационна жалба срещу решение № 85 от 24.09.2009 година по гр.д. N 151/2009 година на Силистренския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 268 от 24.07.09г. по гр.д. № 533/09г. на Силистренския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 -3 КТ, като са отхвърлени исковете на касатора срещу „Калиман“ Е. , гр. С., за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ, за възстановяване на длъжността „крупие“ и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 1350 лева.
Ответникът „Калиман“‘ Е. , гр. С., оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по същество.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Материалноправните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за принципно важни, тъй като са от непосредствено значение за изхода на делото. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до приложението на императивните разпоредби на чл.195, ал.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 КТ и чл.189, ал.1 КТ.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС/ВКС /1ШВС или TP ОСГК ВС или ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста -въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на 195, ал.1 КТ, както и със задължението на съда да следи служебно за събюдаване на изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение – практика, която е съобразена във въззивното решение. В него е прието, че процесната заповед е мотивирана с оглед препратката към констативен протокол от 8.12.2008г., който е подписан от касатора и за констатациите в който той е дал писмени обяснения, приложени по делото. Няма пречка мотивите за уволнението да се съдържат в друг акт, стига заповедта за уволнение да го посочва, той да е известен на наказаното лице и то да е дало обяснения във връзка с констатациине му.становената липса на парични средства правилно е квалифицирана като основание за дисциплинарно уволнение по чл.290, ал.1, т.4 КТ, но дори и тя да не е резултат от умишлени действия на касатора, в заповедта е посочено още едно /евентуално/ основание за уволнението – чл.190, ал.1, т.7 КТ – друго тежко нарушение на трудовата дисциплина.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т. З ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от КТ е утвърдена, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд –
състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 24.09.2009 година по гр.д. N 151/2009 година на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.