ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
София, 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1131/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. срешу решение №275 от 08.12.20Юг по гр.дело № 514/20 Юг. на Великотърновски апелативен съд . На основание чл. 49 от ЗЗД е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в тежест на настоящия касатор , като спрямо първоинстанционното решение въззивният съд е приел по-малък размер на съпричиняване по възражение на ответника , но е определил за справедливо по-високо по размер обезщетение . Въззивното решение се обжалва в частта над размера от 30 000 лева ,до размера на присъдените от първия и въззивния съд 70 000 лева обезщетение за всеки от ищците, родственици на починалия в резултат на пътно-транспортно произшествие
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, като са нарушени принципните указания в раздел II на ППВС №4/1968г , основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .Съдът само е изброил обстоятелства като страдание и непрежалима загуба ,не е формирал адекватна воля . Следващ въпрос в изложението е формулиран като „свързан с начина на определяне на съпричиняването“ и обосновката е в две насоки. Първо , въззивният съд не е посочил как е стигнал до извода си за по-нисък процент съпричиняване ,след като не е бил съгласен с възприетия от първостепенния съд . Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.З от ГПК . Второ, независимо че не е имало възражение във връзка с обстоятелството , че постадалият е допуснал нарушение на нормите по охрана на труда включително , като е бил без обезопасителна каска по време на работа , въззивният съд е следвало служебно да отчете свързания с това обстоятелство принос. Поради това ,че въпросът не е обследван служебно , е налице противоречие с практика на Върховен касационен съд , подкрепена с решения №349/1989г по гр.д.311/1989г IV г.о, реш. № 335 /1994г по гр.д.№914/1993г IV г.о и др. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1т.2 от ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По общо формулирания правен въпрос в изложението ,свързан с прилагане на критерия за справедливост от съда , е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС , от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 III г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 IV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 III г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г III г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост и указват на съдилищата пределите на преценка .Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика предвид съдържанието на решаващите си мотиви и не обективира противоречие с указанията по ППВС №4/1968г
Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай , при установената степен на увреждане: ищците са загубили единствения им останал жив родител , отличните отношения по между им , внезапната му смърт . Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика ,не е налице противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма ,т.е не е налице и основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ,или т.2 от ГПК . Конкретното оплакване ,че размерът е завишен, или оплакване , че според защитата обосновката на съда е твърде обща , не обосновава основание за допускане до обжалване
Тъждествен с касационно оплакване е и доводът ,че липсват мотиви как съдът е стигнал до извод за конкретен размер съпричиняване .Този довод не е разнозначен на правен въпрос , но за пълнота следва да се изтъкне , че обосновка на извода за съпричиняване при въззивното решение е налице , щом е изтъкнато в какво се изразява същото : пострадалият не е съобразил следващите пътни превозни средства,тяхната скорост и пр. както следва от чл.ПЗ ЗДвП . Останалото е преценка и тя е направена от решаващия съд по същество , в това му качество .
Върховен касационен съд не приема обосновката на защитата, че е налице противоречие с практика на ВС на РБ по въпроса за служебното начало и чл. 51 ал.2 от ГПК. Липсата на служебно изследване в обжалваното решение, дали при конкретно настъпилото пътно- транспортно произшествие починалият не е нарушил и други правила , но не като пешеходец , движещ се по пътното платно в нарушение на чл. чл.ПЗ ЗДвП , а като служител при пътно-строителна дейност , доколкото пострадалият, макар извън обозначения за тази дейност участък на пътното платно ,през работно време е бил без защитна каска , не сочи на противоречие с други решения от съдебната практика . Цитираните от касатора решения по прилагането на чл. 51 ал.2 от ГПК имат предвид преценката на установени факти от значение за съпричиняването и без нарочно възражение, тъй като причинната връзка поначало е елемент от състава на деликтната отговрност . Защитата обаче не прави разлика между твърдения , с които се въвеждат факти по делото , чието значение ще е спорно и възраженията на ответника , почерпани от установените по делото ,безспорно относими факти, в която връзка единствено са указанията по приложената практика. Освен това , при пътно- транспортно произшествие от значение са обстоятелствата , свързани с механизма на причиняването му от виновния водач и качеството на пострадалия ,в случая като като пешеходец . Пешеходците не са длъжни да се движат с обезопасителни каски и в друга насока щеше да е изследването на причинно следствената връзка , ако водачът на лекия автомобил бе блъснал пострадалия служител в обозначен за пътно-строителни дейности участък.
Воден от горното , Върховен касационен съд , III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение №275 от 08.12.2010г по гр.дело № 514/2010г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2