О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
С., 27.06. 2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Митова
Членове Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 3514 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на Г. Б. Т. срещу определение №564 от 12.03..2014г по ч гр.д.№ 3876/2012. на Софийски апелативен съд, в частта , с която е оставяна без разглеждане частна жалба на настоящия жалбоподател срещу преграждащо определение на Софийски градски съд , което не е било постановено по негова жалба съгласно чл. 435 ал.2 ГПК , а по жалбите на друг длъжник. Частната жалба на последния е разгледана и оставена без уважение със същото определение , в останалата му необжалваема част .
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението , като не е съгласен с мотива ,че щом е посочил оплаквания и доводи , идентични с тези на другия жалбоподател ,упражнява чужди права . Ж. защитава собствените си права , тъй като е солидарен длъжник и е страна по изпълнителното дело , а се касае за потвърждаване на действия на съдия- изпълнителя по същото дело .
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва. .
Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна .
Съображенията на Софийски апелативен съд да остави жалбата без разглеждане не се изразяват в мотива , оспорван от жалбоподателя. В обжалваното определение е съобразено задължението на второинстанционният съд да прилага императивните процесуални норми ,свързани с критерия за допустимост на обжалване на преграждащите определния ,включително в производствата по обжалване по чл.436 ГПК, като проверява и следи служебно дали правото на жалба е упражнено от лице , което има качеството на страна в производството , по което е постановено преграждащото определение , съответно дали жалбоподателят има правото на жалба срещу съответния съдебния акт , което право е отграничено до страните , посочени в чл. 436 ГПК при размяната на книжа . Отделен въпрос е дали настоящия жалбоподател , който изтъква качеството си на солидарно задължен наред с длъжника по изпълнителното дело ,но не е обжалвал самостоятелно , или заедно с него извършените от ЧСИ действия , е между кръга лица , които имат правото на жалба съгласно чл. 435 ал.2 ГПК , щом се касае за насочване на принудително изпълнение срещу имущество на друг , солидарен длъжник, ако последният смята това свое имущество за несеквестируемо .Доводите в тази връзка , че е солидарно задължен по отношение на кретирора – всзискател , не подкрепят оплакването на жаблоподателя за неправилно преценен негов интерес. В настоящия случай производството е било прекратено по жалбите на друг длъжник и само последният е легитимиран да обжалва този акт ,като няма основание да се прилагат процесуалните разрешения , произничащи от задължителното другарство . Съгласно чл.436 ал.4 ГПК , за жалбите по този ред се прилагат чл. 260 – 262 ГПК , а за обжалването на преграждащите определения по тези производства се прилагат общите правила на гл. ХХІ от ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение №564 от 12.03..2014г по ч гр.д.№ 3876/2012. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.