Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 11.06.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Таня Митова
Членове Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 3077 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на И. В. К. чрез адв. Н. П. срещу определение №217 от 25.03.2014г по ч. гр.д № 160/2014. на Пазарджишки окръжен съд ,с което е оставена без разглеждане , като недопустима постъпила частна жалба срещу разпореждане от 09.12.2013г на Пазарджишки РС ХІ състав ,с което е върнато като просрочено възражението на длъжника в заповедно производство по чл. 410 ГПК
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението Възражението е било подадено на основание чл.423 ГПК , което не е съобразено от съдилищата . Не е съобразено и това ,че възражението не е просрочено .Нарушава се правото на длъжника да получи защита.
Частната жалба е допустима , по същество е неоснователна .
Въззивният съд е изтъкнал, че обжалваното разпореждане по чл. 415 ал.1 ГПК за връщане на възражението на длъжника по чл. 414 ал.1 ГПК като просрочено (чл. 414 ал.2 ГПК ) е акт на заповедния съд с констативен характер , който не подлежи на самостоятелно обжалване .
В обжалваното определение по същество правилно е съобразено задължението на въззивния съд да следи за допустимостта от обжалване , тъй като заповедното производство е било образувано по заявление на основание чл. 410 ГПК. Както при основанието на чл. 410 ГПК , така при заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл.414, ал.2 ГПК , но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както е в случая , тъй като е предвиден друг ред за защита – обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл.407 ГПК/. По делото все още не са извършени процесуалните действия и не са постановени актовете ,които да създадат предпоставките и дадат основание на настоящия частен жалбоподател да се позовава на възможността по чл. 423 ГПК през въззивен съд .
Ето защо Върховният касационен съд , ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение №217 от 25.03.2014г по ч. гр.д № 160/2014. на Пазарджишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.