2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 20.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1614 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И. срещу решение № 15 от 5.01.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1876 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О. четиринадесети състав, с което е отменено решение № 1688 от 18.05.2015 г. по гр.д. № 12475 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, двадесет и първи граждански състав, за отхвърляне на предявения от Х. Н. С. против И. А. И. установителен иск за дължимост на сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 5.2.2011 г. и е постановено друго решение за уважаване на този иск.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, немотивирано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство.
Ответникът по жалбата Х. Н. С. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът е основал претендираното си вземане на договор за заем, сключен между страните на 5.02.2011 г., според който ответникът е получил исковата сума и е поел задължение да я върне. Районният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на обяснението на ищеца по образуваното досъдебно производство, в което според съда се съдържа извънсъдебно признание, че не е предавал сумата на ответника.
На свой ред, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска, въззивният съд е приел, че с влязлата в сила оправдателна присъда е оборено възражението на ответника за унищожаемост на договора за заем. В мотивите този съд обаче изобщо не е обсъдил обяснението на ищеца в предварителното производство и не е преценил доказателствената му сила. Липсата на изложени съображения относно обяснението на ищеца противоречи на трайната практика на ВКС, отразена в решения № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на Трето Г.О., № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на Второ Г.О. , № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на Второ Т.О. и много други. Според тази практика въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество. Затова този съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Необсъждането на обяснението на ищеца в предварителното производство представлява всъщност мълчалив отказ да се зачете доказателствената му сила като извънсъдебно признание. Този отказ е в противоречие с цитираното от касатора решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр.д. № 3114/97 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, според което саморъчните обяснения дадени в предварителното наказателно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Ето защо решението на Пловдивския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 5.01.2016 г.,
постановено по в. гр. д. № 1876 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О. четиринадесети състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 400/четиристотин/ лева държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: