5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 01.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3179 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на вътрешните работи срещу решение № 490 от 22.01.2013 г. , постановено по в. гр. д. № 2273 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” възивен състав, с което е отменено решението от 21.10.2007 г. по гр. д. № 23165 по описа за 2006 г. на СРС, ГО, 57 състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от Н. А. Б. против Министерството на вътрешните работи искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 180 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 300 лв. до размера от 3 000 лв. и е постановено друго, с което Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. А. Б. 180 лв. обезщетение за имуществени вреди, още 1700 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на забавено издаване на документи за осигурителен стаж и доход на ищеца, и решението на първоинстанционния съд е оставено в сила в частта, с която Министерството е осъдено да заплати на ищеца 1300 лв. неимуществени вреди.
Касаторът Министерство на вътрешните работи твърди, че решението на Софийския градски съд е нищожно, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно компетентността на гражданския съд да разгледа иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като първа инстанция съществува противоречива съдебна практика.
2. При липса на оспорване от страна на ищеца на административния акт по реда за защита срещу неоснователно бездействие съгласно чл.256 и чл.257 от АПК основателен ли е искът за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ?
3. Вътрешно противоречие и необоснованост на обжалваното решение по въпроса дали картата на ищеца е издадена при спазване на законоустановените срокове.
Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата Н. Б. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Съдът констатира, че в частта, с която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. А. Б. 180 лв. обезщетение за имуществени вреди решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
В останалите обжалвани части въззивният съд се е произнесъл по иск с цена 6 000 лв., затова което решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, което обаче не следва да бъде допуснато по следните съображения:
Н. Б. е предявил срещу касатора иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от несвоевременно издаване на документи за осигурителен и трудов стаж. Исковата молба е заведена на 2.11.2006 г., след влизане в сила на 12.07.2006 г. на разпоредбата на параграф 98 от Преходните и заключителни разпоредби към АПК, която изменя чл.1 от ЗОДОВ и предвижда в ал.2, че исковете по чл.1, ал.1 от закона за обезщетение за вреди от дейността на администрацията се разглеждат по реда, установен в АПК. В този случай според касатора компетентен да разгледа делото е бил административният а не гражданският съд, поради което решението е нищожно поради липса на подведомственост. Касаторът счита, че по въпроса относно компетентността на гражданските и административните съдилища да разглеждат иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има противоречива съдебна практика. Твърдението на касатора е невярно и противоречи на приложимите за случая правни норми. Създаването на административните съдилища не е еднократен акт, а процес, който изисква известен период от време. Началото на процеса е назначаването на съдиите от ВСС до 31.12.2006 г. /параграф 3,ал.2 от ПЗР на АПК/, а административните съдилища започват да функционират и да образуват дела от 1.03.2007 г./параграф 4, ал.3 от ПЗР на АПК, параграф 142 от ПЗР на АПК относно влизане в сила на дял трети от АПК „Производства пред съд”/. Затова образуваните административни дела в районните и окръжните съдилища след влизане в сила на кодекса/12.07.2006 г./ до началото на дейността на административните съдилища/1.03.2007 г./ се довършват от същите съдилища по досегашния ред съгласно разпоредбата на параграф 4, ал.2 от ПЗР на АПК. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика, отразена в решение № 829 от 3.12.2009 г. по гр. д. № 1471/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение № 63 от 3.7.2007 г. по адм. д. № 41/2007 г. на смесен петчленен състав на ВАС, определение № 68 от 3.7.2007 г. по адм. д. № 74/2007 г. на смесен петчленен състав на ВАС, определение № 118 от 3.7.2008 г. по адм. д. № 97/2008 г. и др./ Следователно в настоящия случай по исковата молба, която е подадена на 2.11.2006 г. до Софийския районен съд, компетентен да се произнесе е бил този съд, а не Софийският административен съд. Обжалваното решение не е нищожно поради липса на подведомственост, както твърди касаторът. Не е налице противоречива практика по първия посочен от касатора въпрос, тъй като цитираните от него съдебни актове касаят друг период на завеждане на исковите молби, а не периода, посочен в параграф 4, ал.2 от ПЗР на АПК и относим за настоящия случай. Ето защо първият въпрос на касатора не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора отразява схващането му, че при липса на оспорване на неизвършване на фактическото действие на администрацията по реда на чл.256 и 257 от АПК, засегнатото лице не може да претендира за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от бездействието на администрацията. От съдържанието на нормите на чл.256 и 257 от АПК е видно, че те са средство за преодоляване на незаконосъобразното бездействие на администрацията и предизвикването на дължимото според закона действие. Искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има друга цел-да обезщети засегнатото лице за причинените му от незаконосъобразното бездействие вреди. Тези защитни способи нямат твърдяната от касатора връзка помежду си. Оспорването по чл.256 и чл.257 от ГПК не е предпоставка за основателността на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този отговор на въпроса на касатора произтича пряко от правните норми, чието тълкуване не представлява затруднение, поради което не е необходимо допускане на касационно обжалване по втория въпрос в изложението към касационната жалба.
Третият въпрос на касатора касае твърдението му за необоснованост на обжалваното решение. Необосноваността на решението е основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, което съдът може да разгледа само ако касаторът преодолее критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1 от ГПК. Следователно и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
При този изход на спора касаторът дължи на Н. Б. 1 000 лв. за разноски за касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Министерството на вътрешните работи срещу решение № 490 от 22.01.2013 г. , постановено по в. гр. д. № 2273 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” възивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решението от 21.10.2007 г. по гр. д. № 23165 по описа за 2006 г. на СРС, ГО, 57 състав, за отхвърляне на предявения от Н. А. Б. против Министерството на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 180 лв. и е постановено друго, с което Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Н. А. Б. 180 лв. обезщетение за имуществени вреди И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 22.01.2013 г. , постановено по в. гр. д. № 2273 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” възивен състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, [населено място], [улица], да заплати на Н. А. Б.-ЕГН [ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: