4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр.София, 04.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5963 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. и И. А. срещу решение № 5282 от 14.7.2014 г., постановено по в. гр. д. № 9825 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение ІІ „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 26.04.2012 г. по гр. д. № 2907 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ГО, 29, състав, за осъждане на касаторите на основание чл.93, ал.1 от ЗЗД да върнат на [фирма] дадения по предварителен договор за покупко-продажба от 4.11.2010 г. задатък от 22 687,64 лв. и сумата от 1116, 56 лв., представляващи извършени във връзка с предварителния договор разноски.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Валидно ли е връчването на нотариална покана по чл.592 от ГПК, извършено от нотариус с район на действие извън района на връчването, чрез куриерска фирма? Според касаторите по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.
2. При нищожно връчване на нотариална покана чрез куриера, действията на куриера елемент ли са от връчването и съответно засягат ли се от нищожността на нотариалното удостоверяване?
3. При връчване на нотариална покана и с оглед препратката на чл.50 от ЗННД, прилага ли се чл.39 от ГПК, в случай че адресатът на поканата е имал пълномощник на територията на действие на нотариуса и последният е бил уведомен за това?
4. Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи свои собствени мотиви по въпросите, които са формирали обхвата на въззивното обжалване? По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, цитирана от касатора, тъй като въззивният съд не е изложил доводи по оплакването във въззивната жалба относно валидността на нотариалната покана.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Л. и Я. Н. като собственици на [фирма] в процес на регистрация са сключили на 4.11. 2010 г. в [населено място] с касаторите предварителен договор за продажба на вилно място, находящо се във вилна зона „Сборно място” на [улица] [населено място]. При сключване на предварителния договор купувачите са заплатили капаро от 11 600 евро. Определен е бил месечен срок за сключване на окончателен договор-на 2.12.2010 г. На тази дата дружеството все още не е било регистрирано, поради което изповядването на окончателния договор е било отложено. На 6.12.2010 г. купувачите са изпратили до софийския адрес на касаторите чрез нотариус с район на действие РС-Балчик нотариална покана, с която са ги поканили на 15.12.2010 г. да се явят за сключване на окончателния договор в нотариалната кантора. Поканата е връчена чрез куриер на фирма „Е. Експрес” лично на касаторите на 7.12.2010 г. Те обаче не са се явили, поради което купувачите са се позовали на правото си, предвидено в чл.6 от предварителния договор, да се откажат от него и са поискали връщане на капарото и заплащане на разноските, които са направили. В отговора на исковата молба касаторите са възразили, че нотариалното действие-връчването на поканата, е нищожно на основание чл.576 от ГПК, тъй като нотариусът е излязъл извън своята компетентност. В решението си, с което исковете са уважени, Софийският районен съд е приел, че е без значение дали връчването е валидно като нотариална покана, тъй като посредством куриерската фирма е било осъществено връчване, достигнало до адресата. Въззивният съд е възприел изцяло правните изводи на първоинстанционния съд.
При тази фактическа обстановка и мотиви на съдилищата въпросите на касаторите относно нищожността на нотариалните действия не са относими към изхода на спора. В тези въпроси касаторите погрешно смесват нотариалното удостоверяване на факти с редовното връчване на уведомление за разваляне на писмен договор. В случая е било достатъчно, че купувачите са спазили необходимата съгласно чл.87, ал.1, изречение последно от ЗЗД писмена форма на предупреждението за разваляне на договора и това предупреждение е достигнало до касаторите, видно от неоспорените и подписани лично от тях разписки. Затова е без значение дали нотариалното удостоверяване на факти е нищожно. Нотариалното удостоверяване може да е нищожно като нотариално действие и нищожността би довела до отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Приетите по делото писмени разписки обаче са достатъчни да докажат връчването на писменото уведомление като факт и да заместят евентуално отпадналата доказателствена сила на нотариалното удостоверяване.
По последния въпрос на касаторите няма противоречие между цитираната от тях практика на ВКС и постановеното въззивно решение. В решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС е прието, че препращането по чл.272 от ГПК от страна на въззивния съд е неприложимо, тъй като и първоинстанционният съд не е изложил мотиви по възражението на ответника. В решения № 42 от 5.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. и № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV ГО на ВКС се касае за мотиви, характерни за контролно-отменително, а не за въззивно производство, поради което е прието, че въззивният съд е извършил съществено процесуално нарушение. Настоящият случай не е такъв. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по възражението на касаторите, а въззивният съд в съответствие с чл.272 от ГПК ги е възприел като свои.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на [фирма] 1 300 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5282 от 14.7.2014 г., постановено по в. гр. д. № 9825 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение ІІ „Г” въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН [ЕГН], и И. Ж. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1 300/хиляда и триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: