4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София, 13.12.2104 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4452 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С. срещу решение № 145 от 31.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1262 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 1648 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 9033 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за прогласяване нищожността на т.5, ал.3 и т.7, ал.3 от договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 6.VІ.2007 г. между [фирма] и Ц. Д. С., банката е осъдена да заплати на касатора недължимо платени лихви в размер на 6 058,14 лв., такси в размер на 22,04 лв. и 90 лв. за платена сума за оценка за обезпечение, като е постановено друго решение за отхвърляне на исковете.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 и т.2 от ЗПП, която да изключва неравноправния характер на процесните клаузи и дали такава причина е налице в разглеждания казус?
2. Относими ли са аргументи на посоченото от въззивната инстанция основание –чл.144, ал.3, т.2 от ЗЗП към договор за ипотечен банков кредит, какъвто е и предметът на конкретния казус?
3. Възможно ли е едва в едно съдебно производство понятието „пазарни условия” да се попълва със съдържание?
4. Съгласно нормата на чл.633 от ГПК няма ли задължителна сила за българския съд решението на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, постановено по преюдициално запитване по Директива 93/13 ЕИО?
5. Задължен ли е съдът при прилагане и обсъждане на националния закон да тълкува нормите в светлината на разпоредбите на Директива 93/13 от 5.4.1993 г.?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Русенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Настоящата инстанция констатира, че в частите, с които са отхвърлени исковете на касатора за връщане на недължимо платени такси в размер на 22,04 лв. и 90 лв. за платена сума за оценка за обезпечение решението на Русенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил искове за нищожност на клаузите на т.5.3 и т.7.3 от договора за банков кредит от 6.6.2007 г., сключен с [фирма], тъй като тези клаузи са неравноправни за потребителя, както и иск за връщане на неправомерно платените в резултат от първата клауза лихви за периода от 25.07.2007 г. до 25.11.2012 г. в размер на 6058,14 лв. Атакуваните клаузи предвиждат възможността банката едностранно да определя размера на дължимите лихви и на годишната такса за управление на кредита. За да отхвърли тези искове, Русенският окръжен съд е приел, че клаузата на т.5.3 от договора не е неравноправна на нито едно от основанията, посочени в чл.143, т.3, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите. Освен това съдът се е позовал на разпоредбите на чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗПП, които изключват приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 от закона. При тези мотиви на въззивния съд отговорите на първите три въпроса на касатора са от съществено значение за изхода на спора. По приложението на чл.143, т.10 и т.12 и чл.144, ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите във връзка с условията по банковите кредити все още не е създадена задължителна практика на ВКС, поради което отговорите на тези въпроси биха послужили както за развитието на правото, така и за точното прилагане на тези разпоредби. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от КТ по уточнените въпроси на касатора както следва:
1. Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и на таксата за управление?
2. Прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл.144, ал.2 и ал.3 от ЗПП?
3. Какво трябва да е съдържанието на такива клаузи и как трябва те да се тълкуват от съда съобразно чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗПП?
Тъй като българският закон е изготвен в съответствие с Директива 93/13, не е необходимо да бъде даван отговор на петия въпрос на касатора. Четвъртият въпрос на касатора е обусловен от особеното мнение на член от състава на Русенския окръжен съд, според което решението на съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 е задължително съгласно чл.633 от ГПК. Това решение касае обаче друг казус- в договор за заем за закупуване на лек автомобил е била включена клауза за мораторна лихва от 29 %, която е с над 20 процента по-висока от уговорения лихвен процент по заема. Следователно решението няма задължителна сила съобразно чл.633 от ГПК за българския съд по настоящия случай, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Д. С. срещу решение № 145 от 31.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1262 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № 1648 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 9033 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на касатора такси в размер на 22,04 лв. и 90 лв. за платена сума за оценка за обезпечение, като е постановено друго решение за отхвърляне на исковете.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 31.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1262 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, в останалите части.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 151,16/сто петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: