4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
гр.София, 13.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7204 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1693 от 30.07.2013 г., постановено по в. гр.д. № 1438 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отменено решение № 7811 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 4538 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, І ГО, 11 състав, за отхвърляне на предявения от Д. К. Ц. срещу дружеството иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на дадената в заем сума от 58 800 лв. и е постановено друго, с което този иск е уважен.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Съществува ли заемно правоотношение между страните и налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството за връщане на сумата на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД? Счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса, че даването на сумата на основание заемен договор не се презюмира, а трябва да се докаже от ищеца.
2. Приложима ли е санкционната разпоредба на чл.161 от ГПК спрямо ответника, ако ищецът изрично се е отказал от събиране на допуснати доказателства?
Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Д. К. Ц. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 625 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Д. Ц. е изложил в исковата молба, че посредством друго дружество в България е предоставил на дружеството-касатор заем в размер на 58 800 лева и е поискал връщането му. Посочил е, че договорът за заем бил сключен по телефона. Към исковата молба ищецът е представил разходен касов ордер № 5 от 18.11.2005 г., подписан за дружеството-касатор от Е. С. Т., която е счетоводител на това дружество и е получила исковата сума. Освен това ищецът е представил и молба от 17.11.2005 г. до дружеството, което е било негов пълномощник, с искане да бъде дадена като заем от негово име сумата на [фирма] и отговор от упълномощеното дружество, според който на 18.11.2005 г. поръчката е изпълнена посредством предаване на сумата на Е. С. Т..
В отговора на исковата молба касаторът е оспорил наличието на договор за заем и получаването на сумата от негов представител, затова ищецът е поискал изслушването на счетоводна експертиза, която въз основа на данните в счетоводството на ответното дружество да провери дали заемът е получен. Вещото лице, което е следвало да изготви експертизата, е посочило в молба на стр.35 по описа на СГС, че не е намерило представител на дружеството нито на адреса на управление, нито на посочените телефони. Същото се е повторило и след отлагане на делото, видно от втората молба на вещото лице на стр.41 по описа на СГС, поради което ищецът е оттеглил искането си за експертиза в публичното заседание на 13.11.2012 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за връщане на заетата сума, но въззивният съд го е уважил, приемайки, че дружеството е създало пречки за изслушване на съдебно-счетоводната експертиза. Софийският апелативен съд е констатирал също, че Е. С. Т. собственоръчно е получавала съобщенията по делото, предназначени за дружеството, посочвайки своето качество на счетоводител на това дружество.
При тези данни по делото решаващият извод на въззивния съд, че ищецът е предоставил исковата сума на ответното дружество на основание договор за заем, поради което това дружество дължи връщането и, не противоречи по първия въпрос на цитираната от касатора практика на ВКС. Според тази практика ищецът е длъжен да докаже, че предаването на сумата е станало на основание заемен договор. Доказването на това обстоятелство обаче може да се извърши както пряко-посредством съдържанието на документа, удостоверяващ същността на договора, така и косвено-чрез верига от непротиворечиви доказателствени средства, които изключват друга вероятност. Съгласно чл.161 от ГПК създадените от страната пречки за събиране на допуснати доказателства също могат да послужат за изграждане на доказателствените изводи на съда и да бъдат част от тази верига от косвени доказателствени средства. В настоящия случай въззивният съд е основал своя извод на такава съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на поведението на представителите на касатора, възпрепятствало изслушването на счетоводна експертиза. В хода на делото се установява, че лицето, подписало разходния касов ордер, е счетоводител на ответното дружество. Същото лице е посочено като получател на сумата на основание договор за заем в отговора на дружеството-пълномощник на ищеца. Това лице в качеството му на счетоводител на два пъти не е изпълнило задължението си да даде на експерта на съда достъп до счетоводството на дружеството и така е попречило да се приеме съдебно-счетоводна експертиза в разумен срок. Ето защо въззивният съд е имал достатъчно косвени данни да приеме за доказано както основанието, така и получаването на сумата, поради което по първия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора отразява схващането му, че след като ищецът се е отказал от експертизата, съдът не може да основе изводите си на създадените от дружеството пречки за нейното изслушване. Това схващане противоречи на ясната разпоредба на чл.161 от ГПК, според която съдът преценява пречките, създадени от страната, без да поставя като условие за преценката дали тези доказателства са събрани или не и по каква причина. Следователно и вторият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на Д. К. Ц. 1 625 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1693 от 30.07.2013 г., постановено по в. гр.д. № 1438 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. К. Ц., ЕГН [ЕГН], сумата 1 625/хиляда шестотин двадесет и пет лева/ лв. разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: