4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
гр.София, 22.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3643 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.а. п. срещу решение № 529 от 21.03.2014 г., постановено по гр. д. № 33 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 6473 от 20.09.2013 г. по гр. д. № 9118 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І ГО, 19 състав, за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Б. А. А., на К. А. А. и на И. И. С. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решене противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищците неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Б. А., К. А. и И. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Претендират за присъждане на 4 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. на Р. Б.я е повдигнала и поддържала в продължение на седем години срещу ищците Б. А., К. А. и И. С. обвинение за особено тежък случай на измама, като мярката им за неотклонение е била парична гаранция по 1 500 лв. Първоинстанционният съд е осъдил Б. А. и И. С. на осем години лишаване от свобода, а К. А. на шест години лишаване от свобода. Второинстанционният съд ги е оправдал, а ВКС е потвърдил оправдателните присъди. За причинените на ищците неимуществени вреди от наказателното преследване Софийският градски съд им е присъдил по 12 000 лв. обезщетение за всеки един от тях като е взел предвид, че наказателното производство е продължило седем години, а престъплението, в което са били обвинени, е било тежко. Съдът е констатирал също, че наказателното производство е било разгласено в медийното пространство, предизвикало е душевни страдания и неудобства, довели до промяна в личностното поведение на ищците и изолирането им от обществото. Съобразил е, че производството се е отразило и върху интимния им живот: ищецът Б. А. се е притеснявал затова как ще отгледа новороденото си дете, ако отиде в затвора, И. С. спрял да се вижда с приятелката си, а К. А. напуснал своята. Софийският апелативен съд е потвърдил решението на СГС в тези части, препратил е към мотивите на първоинстанционния съд, добавил е и обстоятелството, че ищците първоначално са били осъдени на лишаване от свобода. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и най-вече тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищците неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищците неимуществени вреди.
Няма основание да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по повдигнатите от касатора въпроси.
При този изход на спора касаторът дължи на Б. А., К. А. и И. С. 4 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529 от 21.03.2014 г., постановено по гр. д. № 33 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА С. а. п. да заплати на Б. А. А., ЕГН [ЕГН], К. А. А., ЕГН [ЕГН], и И. И. С., ЕГН [ЕГН], сумата 4 000/ четири хиляди/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ