№163 от 8.5.2015 по гр. дело №506/506 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

гр.София, 08.05.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6194 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че присъдените в негова полза разноски за касационното производство в размер на 300 лв. не съответстват на уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение от 1600 лв., поради което желае да му бъде присъдена и разликата от 1300 лв.
Ответникът по молбата А. Ф. Г. оспорва молбата. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на дружеството е прекомерно, поради което моли да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на молителя, приема следното:
Според договор за правна защита и съдействие ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. за отговор на касационна жалба срещу въззивно решение по иск с цена 9 639,61 лв. В този случай съгласно чл.9, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения най-ниският размер на адвокатското възнаграждение за касационното производство възлиза на 609,36 лв. Уговореното възнаграждение едва надвишава двойния минимален размер, а срещу него пълномощникът на дружеството е изготвил подробен отговор, в който е изложил аргументи за недопускане на решението до касационно обжалване и детайлно е анализирал посочената от касатора съдебна практика. Следователно положените от пълномощника усилия са над минимално необходимите за защита на неговия упълномощител, поради което възнаграждението не може да бъде намалено до най-ниския предвиден в Наредбата размер, а следва да бъде изцяло присъдено. Тъй като с определението по делото за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът е осъден да заплати само 300 лв. разноски, трябва да бъде постановено определение за допълване, с което да бъде присъдена допълнително сумата от 1 300 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 от ГПК определение № 192 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 6194 по описа за 2014 г. на ІІІ Г.О. на ГК на ВКС в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА А. Ф. Г.-[ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], допълнително сумата 1 300/хиляда и триста/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top