4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр.София, 12.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1307 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. против решение № 8662 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 12076 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „В” въззивен състав, с което е обезсилено решение от 14.05.2015 г. и допълнително решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 5474 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 62 състав, в частта с която районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.217 от КТ за периода от 5.2.2015 г. до 9.01.2016 г., както и за горницата над сумата от 1074,98 лв. до пълния размер от 15 479,76 лв., производството в тази част е прекратено, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Р. П. Б. 744, 42 лв. обезщетение по чл.217 от КТ за периода от 9.01.2015 г. до 4.02.2015 г., постановено е друго решение за отхвърляне на иска за този период и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.217 от КТ над сумата 744,42 лв. до размера от 1074,98 лв. за периода от 9.01.2015 г. до 4.02.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1 Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето, че обжалването на ЕР на ТЕЛК не спира изпълнението му?
2. При наличието на горецитираната разпоредба има ли право работодателят да не изпълни предписанието на ТЕЛК, без да носи отговорност?
3. Обжалването на решението на ТЕЛК може ли да освободи работодателя от задължението му за неопределено време?
4. Тъй като задължението по чл.217, ал.1 от КТ е периодично според задължителната практика на ВКС, не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от КТ и да разгледа иска за целия исков период?
5. Необходимо ли е наличието на вреда, за да се уважи искът по чл.217, ал.1 от КТ, или е достатъчно работодателят да не е изпълнил предписанието?
6. Има ли право съдът стеснително да тълкува разпоредбата на чл.112, ал.9, изр.1 от Закона за здравето?
7 Наличие на противоречива практика по въпроса кога съдът е длъжен да се съобрази с решение на медицинския орган. В някои решения е прието, че съдът може да не се съобрази с решение на медицинския орган само ако бъде установена неговата нищожност, но не и неправилност.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Б. е работил в ответното дружество по силата на трудов договор над двадесет години като шлосер в отдел „Ванна пещ и материално отделение”. След като заболял тежко, получил експертно решение на ТЕЛК от 5.01.2015 г., което е задължило работодателя да му осигури трудоустроена длъжност. Тъй като работодателят не е изпълнил това си задължение, той е предявил на 4.02.2015 г. иск за заплащане на 15 479,76 лв. обезщетение по чл.217, ал.1 от КТ за периода от явяването му на работа/9.01.2015 г./ до 9.01.2016 г. по 1 289,98 лв. месечно съобразно последното му брутно трудово възнаграждение/ молба на стр.40 по описа на СРС/. Въззивният съд е приел, че искът за периода след завеждане на исковата молба/5.2.2015 г.-9.1.2016 г./ е недопустим, тъй като не са налице условията на чл.124, ал.2 на ГПК и затова е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството. За периода от 9.01.2015 г. до 4.2.2015 г. искът е бил отхвърлен освен заради невлизане в сила на решението на ТЕЛК и поради обстоятелството, че ищецът е бил в платен годишен отпуск, получавал е възнаграждение по чл.177 от КТ и не е бил лишен от доход.
При тези данни обжалваното въззивно решение е допустимо, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за постановяването му. Прекратяването на производството с решение, а не с определение съответства на т.7 на ТР № 2 от 2.7.2004 г. на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС. От съществено значение за изхода на спора по същество дали се дължи обезщетение по чл.217 от КТ за периода от 9.01.2015 г. до 4.02.2015 г.е петият въпрос на касатора. Даденото разрешение на този въпрос от въззивния съд е, че такова обезщетение се дължи само при претърпени вреди, изразяващи се в това, че като не е трудоустроен работникът е останал без работа и без доходи. Това разрешение съответства на приложимата практика на ВКС, отразена в решение № 825 от 15.10.1991 г. по гр.д. № 185/91 г. на Трето Г.О. на Върховния съд, която настоящият състав изцяло споделя. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за периода от 9.01.2015 г. до 4.02.2015 г. не следва да се допуска. В този случай е безпредметно да се допуска касационно обжалване и по останалите въпроси, свързани с основателността на иска за заплащане на обезщетението по чл.217 от КТ/1, 2, 3, 6 и 7 въпрос/, тъй като отговорите им не биха променили изхода на спора по същество за този период. За следващия период от 5.2.2015 г. до 9.01.2015 г. въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск, без да съобрази, че разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. По този начин въззивният съд е дал разрешение на четвъртия поставен от касатора въпрос, което противоречи на решение № 61 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 741/2009 г., I т. о., ТК. Според това решение предявеният преждевременно осъдителен иск трябва да бъде уважен съобразно чл.235, ал.3 от ГПК, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд по четвъртия въпрос на касатора в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8662 от 17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 12076 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „В” въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е обезсилено решение от 14.05.2015 г. и допълнително решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 5474 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, 62 състав, относно произнасянето на районния съд по иск с правно основание чл.217 от КТ за периода от 5.2.2015 г. до 9.01.2016 г., както и за горницата над сумата от 1074,98 лв. до пълния размер от 15 479,76 лв., като производството в тази част е прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в останалите части.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: