1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 726
гр. София, 30.11.2010 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р.И. .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 121/2010 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. , представляваща ЕТ „Т.- Т. М.”гр. Плевен чрез адв. И. Д. срещу решение №582 от 29.10.2009г по гр.дело № 619/2009г. на П. окръжен съд , с което е потвърдено решение №169 от 07.01.2009г на П. районен съд. Бил е уважен иск за присъждане на неустойка по договор , сключен под режима на чл. 36 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта , ответницата е осъдена да възстанови под формата на неустойка цялата получена субсидия ,вече преведена за наетото на работа лице ,предвид неизпълнение на изрично поетото задължение за ежемесечна отчетност към Агенцията по заетостта .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и необоснованно .Не е съобразено накърняването на добрите нрави при конкретната неустойка , договорена от позицията на по- силния. Не са обсъдени обстоятелства ,свързани с възражението за невиновно неизпълнение ,връзката с целта на договора – безработен да бъде взет на работа , която цел е по същество постигната . Самото закъснение при отчетността не се явява съществено неизпълнение ,съдът неправилно е отхвърлил възражението за прекомерност на неустойката.
Ответникът по касационната жалба А. по заетостта не заявява отговор и не е взел становище .
С определение №419 от 23.04.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за действителността на неустойка , договорена в размера на цялата получена субсидия по чл.30а ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за разкрито работно място при случаи на закъсняла отчетност по документи при типовите съглашения по чл. 36 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта Противоречи ли неустойката на добрите нрави при положение ,че субсидията е вече преведена и не се държи сметка ,че работното място е останало заето от назначеното лице за срока на договора, но единствено отчетите към А. по заетостта са били забавени .
По изведения въпрос ,обусловил допускане на жалбата до разглеждане , при основанието на чл. 291 т.3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното :
Договорената между Атенцията по заетостта и работодателя клауза , че след едногодишния период по усвояване на средства от държавния бюджет по чл.30а ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), вече получени за разкриване на работно място и назначаване на работник по чл. 36 ал.2 от ЗНЗ за една година , при неизпълнението на задължението до изтичане на срока по договора работодателят да дава ежемесечни отчети на Агенцията , същият дължи неустойка в размер на цялата получена сума по субсидията за конкретното работно място , не е нищожна поради противоречие с добрите нрави . Целта на договора по чл. 30б т .2 от Закона за насърчаване на заетостта е подчинена на целите на същия закон. Работодателят, разкрил работно място и приел на работа лице по чл. 36 ал.2 от ЗНЗ бива подпомогнат от държавата чрез поемане паричния еквивалент на дължимото от него заплащане по трудовото и осигурително правоотношение , но само за първата година от действието на договора.За втората година задълженията на подпомогнатия работодател не отпадат ,дори отговорността за неизпълнение е засилена.
Обстоятелството, че средствата са изцяло преведени и трудовият договор с лицето е останал в сила и след едногодишния период на субсидиране , не лишава от законно основание процесната клауза , която ще произведе действие в случай на неизпълнение през времето , за което работодателят е поел реализацията на постановената от закона и заложената в договора социална цел. Целта не се изчерпва с формалното запазване на трудовото правоотношение , а с гарантиране на правата на назначеното по трудов договор лице – трудови и осигурителни , за което работодателят е поел договорна отговорност и същата е скрепена с неустойка. В това намира израз принципа за насърчаване на заетостта, както и принципа на сътрудничество между държавата и работодателите при разкриване и запазване на работни места.Срещу предоставянето на имуществена облага , държавата приема за еквивалентно работодателят единствено да е изряден по отношение на други негови задължения , произтичащи от това му качество за целия период на договора , да изпълнява срочно и добросъвестно най-вече задълженията си спрямо наетото с трудов договор лице и бюджета , като заплаща трудовото възнаграждение и внася дължимите осигурителни и др. вноски ,за оставащия едногодишен период на назначението включително. Това задължение към бюджета и ползващото се от субсидираното назначение лице , е допустимо да се потвърди с договор между държавата и работодателя , а на неизпълнението му да се придава значение на неизпълнение на договорно задължение, обвързано с неустойка. Предмет на споразумението ,част от което е и процесната клауза , е предоставянето на една облага под формата на субсидиране , при изрично поставени и изрично приети от получателя условия в договора , което е от значение за характера и естеството на задълженията му с оглед търсената еквивалентност при договарянето , съответно неизпълнението на всяко едно от задълженията е основание да се иска връщане на субсидията изцяло или отчасти . Допустимо е и не противоречи на добрите нрави страните да уговорят също така положително или отрицателно обстоятелство , което да обективира неизпълнението и да произведе задължение за плащане на уговорената неустойка за връщане на получените средства в пълен размер. Страните са договорили както формата, по която ще се съди за изпълнението на комплексните задължения на работодателя към третото лице и бюджета , така и действията на последния по установяване на изпълнението спрямо възложителя. Предвидени са отчетни форми и приложения към тях за всеки месец , удостоверяващи плащанията на работодателя . Последица от бездействието при отчитане е изискуемостта на неустойката , която уговорка също не е в противоречие с добрите нрави . Действителна е уговорка между страните относно формата ,с която да се удостовери изпълнение , или да следва неизпълнение ,скрепено с неустойка. Отделен въпрос е възможността да се докаже, че въпреки неспазената форма за отчетност , неизпълнение не е налице и вреда няма. Неустойката изключва необходимостта вреди да се доказват , но не изключва възможността да се установява , че такива не са произтекли.
Решението на П. окръжен съд е съобразено с гореизложеното по въпроса за действителността на клаузата . Касационната жалба на [фирма] е неоснователна в доводите си за нищожност на договорната неустойка в настоящия случай .
Неоснователно е на следващо място оплакването на касаторката за материална незаконосъобразност на решението и нейното възражение , че размерът на неустойката е подлежал на намаляване поради прекомерност.
Изпълнение на задължението за отчетност в случая гарантира надлежното и срочно изпълнение на редица други задължения на работодателя в трудовите и осигурителни правоотношения с наетото на работа лице с трайно намалена трудоспособност, затова е и договорено . По делото е безспорно, че след прилагане на непълни отчети за двата месеца , непосредствено следващи едногодишния период на усвояване на субсидията , следва пълната липса на отчети за целия срок на договора . Ответницата, понастоящем касатор, не е установила и твърдението си действително да е изпълнила задълженията си да превежда осигурителните и други вноски към бюджета спрямо наетото лице , тези вноски е следвало да се декларират след превеждането им всеки месец , а няма положителни данни същите да са платени и до момента. При обжалване на първоинстанционното решение ответницата е поддържала ,че за процесния период ,втората година от договора , лицата по чл.36 ал.2 от ЗНС само са се водели на работа при нея , но дори при това положение Агенцията неоснователно се позовава на санкционната неустойка, тъй като за този период не е предвидена субсидия.
Основание за намаляване на неустойката е нейната прекомерност спрямо вредата. С оглед целта на конкретния договор да обезпечи трудов и осигурителен статус на наетото безработно лице с трайни увреждания и едновременно с това да създаде механизъм за добросъвестното изпълнение на поетите за тази цел задължения на работодателя – не само към това лице , но и към бюджета включително , въпросът за естеството на причинена от установеното по делото поведение вреда не се поставя единствено с оглед на забавената отчетност и възможността за контрол от страна на Агенцията. Компроментиране на социалната цел на договора за предоставяне на средства от държавния бюджет срещу наемане на безработен , чрез поставянето на работника по чл. 36 ал.2 от ЗНЗ в положение да не получава възнаграждение , а само да се „води на работа” и да не се внасят дължимите за него вноски към бюджета за втората година , когато субсидията е вече изцяло усвоена , съставлява една комплексна вреда , еквивалентна на уговорената с процесната клауза неустойка.
Връщането на получената субсидия има както наказателна , така и обезщетителна функция .Както вече се изтъкна , еквивалентно поетото задължение на работодателя е за изрядност по отношение на други негови задължения, произтичащи от това му качество, а неизпълнението им е вредоносно.Страните са договорили както формата, по която ще се съди за изпълнението на тези задължения , така и последиците от неизпълнението и неустойката е допустима договорна форма за компенсация на вредите в този случай. Договарящите страни са сключили граждански договор , но естеството на поетите взаимно права и задължения са в съответствие с цели и задачи , предвидени в специален закон и извън еквивалентността на разменните престации в чисто имуществен смисъл. От това не следва извод за неравнопоставеност или договаряне от позицията на силата, както се поддържа в касационната жалба, нито може да се прави извод за липса на вреда. В действителност работодателят получава материална облага от държавата , без престация с имуществен еквивалент от своя страна , срещу поемане по договорен път на насрещно задължение да бъде точен при изпълнението на други свои задължения, спрямо наетия работник и бюджета . Тези задължения са в сферата на трудовото и осигурителното право , но гражданска е уговорка по отчетността им , под установената в договора форма , гражданско е и основанието от неизправната страна да се иска връщане на получената облага, която би се оказала неоснователно обогатяване за него в случай ,че не изпълни обещанието си да е изряден по отношение на дължимите към работника и бюджета плащания. И тъй като в настоящия случай именно в това се изразява неизпълнението от страна на ответницата [фирма], намаляване на неустойката не следва да се допуска ,а следва да бъде съобразен и санкционния характер на процесната клауза .
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №582 от 29.10.2009г по гр.дело № 619/2009г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: