О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 47/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на М. Г. М., едната чрез пълномощника му адв. Г. М. и втората чрез пълномощника му адв. В. Б., срещу решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 2215/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 14.03.2008 г. по гр.д. № 21154/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против Ю. Г. М. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
Ответникът Ю. Г. М., чрез пълномощника му адв. Г. Л., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
Въззивният съд е приел, че съгласно нот. акт № 11/1972 г. за дарение и скица на СО- район „В. от м. септември 2005 г. ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, но за уважаване на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е необходимо съдът да установи, че продавачът е собственик на имота и към момента на сключване на окончателния договор, а по делото са налице документи, създаващи предпоставки за извод, че за същия имот може да е осъществена процедура по реституирането му по реда на ЗСПЗЗ на трети лица. Освен това е приел, че ищецът не е представил по делото изискуемите се документи за прехвърляне на собствеността- актуална данъчна оценка на имота, доказателства за наличие или липса на публични задължения на прехвърлителя, декларация за гражданско състояние, актуална скица на имота.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: следва ли съдът в производството по чл. 297 и сл. ГПК/отм./ по иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор да прави преценка за потенциална възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска; при наличието на приет по делото и неоспорен нотариален акт за собственост може ли съдът да отхвърли иска по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е налице спор за това; може ли съдът да цени незаверено копие от документ. Поддържа, че по тези въпроси е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Твърди още, че въпроса за доказателствената сила на нотариалния акт е решен в противоречие с ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, а въпроса: може ли съдът да сложи край на съдебното дирене, когато смята, че делото не е изяснено, е решен в противоречие с т. 7 от ТР № 1/04.01.2001 г.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че въпроса дали липсата на актуална данъчна оценка и доказателства за наличие или липса на данъчни задължения е пречка за уважаване на иска е разрешен в противоречие със съдебната практика- определение № 854/15.07.2009 г. по гр.д. № 365/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 242/04.04.2009 г. по ч.гр.д. № 417/2009 г. на САС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че по първия и втория въпрос, посочени по- горе, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тези въпроси са от значение за изхода на делото. От значение са за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика по същите и необходимостта за формиране на такава.
По въпроса във връзка с липсата на доказателства относно наличие или не на данъчни задължения, посочен по- горе, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Той е от значение за изхода на делото. Даденото разрешение от въззивния съд по него е в противоречие с разрешението в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 313/26.05.2010 г. по гр.д. № 584/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По останалите посочени въпроси няма основания за допускане на касационно обжалване. По въпроса дали може да бъде ценено незаверено копие от документ не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Копието от удостоверението, за което касаторът твърди, че е незаверено, е заверено от него, не е оспорено и не е поискано представянето на оригинала- чл. 101 ГПК /отм./. Последователна е съдебната практика, че в такъв случай завереното от страната копие от документ е годно доказателство, и няма основание за промяната й. По следващите два въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила на нотариалния акт, поради което няма противоречие с с ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС. Твърдяното противоречие с т. 7 от ТР № 1/04.01.2001 г.2001 г. на ОСГК на ВКС не е налице. Въззивният съд е допуснал поисканите от касатора гласни доказателства- един свидетел при довеждане и втори чрез призоваване, но касаторът нито е довел свидетелите в съдебното заседание на 17.05.2010 г., нито е посочил имена и адреси за призоваването им, а и самият той, редовно уведомен, не се е явил на заседанието, също и пълномощниците му. Съдът е издал на 15.07.2008 г. и поисканото от него удостоверение за снабдяването му със скица и данъчна оценка на имота, но касаторът не ги е представил. Посоченото определение на Софийския апелативен съд във връзка с въпроса относно липсата на актуална данъчна оценка не е приложено в цялост, а само незаверен препис от част от определение, поради което не е годно доказателство за наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 2215/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 77,66 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: