О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1686/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], приподписана от пълномощника му гл.юрк. Ц. К., срещу решение № 413 от 02.08.2010 г. по т.д. № 108/2010 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е обезсилил решението от 01.12.2009 г. по т.д. № 1540/2007 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ- 7 състав, и е върнал делото за произнасяне по предявените от касатора против [фирма] за обезщетение за имуществени вреди, като такива предявени с правно основание чл. 45 ЗЗД, и за обезщетение за забава.
Ответникът [фирма] не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса за правната квалификация на иска за обезщетяване на имуществени вреди от срутила се сграда при бездействие на собственика й- юридическо лице. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата- основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Посочените съдебни актове- ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1975 г., решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ и решения на други съдилища са приложени към изложението.
Въззивният съд е приел, че с оглед въведените в исковата молба обстоятелства предявеният иск за имуществени вреди е по чл. 45 ЗЗД, а първоинстанционният съд го е квалифицирал като такъв по чл. 49 във вр. с чл. 50 ЗЗД и го е разгледал като иск по чл. 50 ЗЗД, без да са изложени в исковата молба обстоятелства, които да обосноват тези основания. По тези съображения въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция като недопустимо и е върнал делото за разглеждане на предявените искове.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос, предвид дадените в посочената задължителна практика на ВКС указания, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, а юридическите лица отговарят на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, който въпрос е от значение за делото, но е решен от въззивния съд в противоречие с тази практика- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 02.08.2010 г. по т.д. № 108/2010 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 898,90 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: