РЕШЕНИЕ
N 937
София, 15.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в съдебно заседание на тридесети септември…………………………..
две хиляди и осма година………………………………………………………….. в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря………… Р. ИВАНОВА………………………………………………………….. в
присъствието на прокурора…………………………………………………………… изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 694/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.“б“ ГПК /отм/.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ж. от гр. В., действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. от с.г., срещу решение № 217 от 28.11.2007г. по гр.д. № 224/2007г. на апелативен съд — В. в частта, с което е отменено първоинстанцишонното решение от 5.03.07г. по гр.д. № 312/04г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен иск на касаторката срещу А. П. П. и Т. З. П., двамата от гр. В., за заплащане на сумата 5421,77 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на реална част от недвижим имот с площ от 81 кв.м. за периода 14.01.2000г. — 19.05.2003г., както и в частта, с която е оставено в сила това решение в отхвърлителната му част до пълния размер от 18 000 лв — иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Касаторката, чрез пълномощника си адв. Ст. Д. , поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт
измерванията в тези заключения са използвани модерни измервателни уреди — тотална станция и електронен инструмент, определящи координатните точки в имота. Съответно обосновал е защо не възприема заключението на друга тричленна техническа експертиза и констативен протокол №4/14.01.2000г.
Решението е правилно. Въззивният съд е положил дължимата процесуална грижа и е събрал още доказателства за изясняването на спора от фактическа и правна страна — навлязла ли е оградата и порталната врата на ответниците в имота на ищцата, съответно дължат ли те обезщетение за ползваната част от него, което се претендира в размер на 18000 лева за времето от 30.04.1999г. до 5.03.2004г. Основателно е прието, че щом след 19.05.03г. Е. Ж. не се легитимира като собственик на имота, поради извършено отчуждаване, тя няма право да претендира никакво обезщетение за ползването му. Независимо от това се установява, че няма навлизане в имота й за времето, когато той е нейна собственост, защото такива са обективните данни — заключения на технически експертизи, изготвени на базата на техническа и строителна документация и направени измервания на место. Ищцата не се е справила с доказателствената тежест в процеса и не е установила твърдението, от което зависи основателността на иска за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на чужд имот. Не се откриват и нарушения на процесуалния закон при обсъждане на събраните доказателства, което е съобразно с изискванията на чл.188, ал.1и чл.157 ГПК /отм/. Съдът е изложил обстойни съображения за приетите от него факти и правилно е приложил материалния закон спрямо тях.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.2186, ал.1, б.“в“ ГПК. Доводът е, че въззивното решение се основава изцяло на последната съдебно-техническа експертиза, която е в противоречие с останалите доказателства по делото, а те безспорно установяват навлизането на оградата и порталната врата на ответниците в имота на ищцата.
Ответниците А. П. П. и Т. З. П., двамата от гр. В., оспорват касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки на пълномощника им — адв. С.
Жалбата от 11.01.2008г. е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Втората касационна жалба на същата страна, подадена от друг пълномощник — адв. К. С. на 5.02.2008г., е извън срока за касационно разглеждане и няма да бъде предмет на обсъждане в производството. По основателността на допустимата жалба Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на касаторката в уважената част за 5421, 77лева, както и за да остави в сила същото решение в отхвърлителната му част до предявения размер от 18000 лева въззивният съд е приел, че кадастралната и регулационна граници на имот XXVTI-1857, който е идентичен с УПИ XXVII-23, не е променяна. Оградата на ответниците е изградена на регулационната линия в съответствие с издадените строителни книжа — разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Единствената промяна на местоположението на оградата е в посока изток, каквото е сегашното фактическо положение, при което тя е навлязла в имота на ответниците, но не и на ищцата. Обосновал е защо възприема заключението на последната тройна съдебно-техническа експертиза, която съвпада и с тази на в.л. Божкова, изслушана пред него в хода на въззивното производство — защото при
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 28.11.2007г. по гр.д. № 224/2007 г. на апелативен съд — В. в частта, предмет на касационно разглеждане.
ОСЪЖДА Е. С. Ж. от гр. В., действаща със съгласието на попечителя си Й. Й. К. от с.г., ДА ЗАПЛАТИ на А. П. П. и Т. З. П., двамата от гр. В., разноски за това производство в размер на 200 лева /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.