О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 587
С. , 24.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
В. АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1484/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от Х. А. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Д. от АК-К., срещу решение от 22.06.2011 г. по гр.д. N 352/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 4.04.11 г. по гр.д. № 3576/2010 г. на Дупнишкия районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу Професионална гимназия „А.. К.”, [населено място], за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който е останала без работа – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Професионална гимназия „А.. К.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В касационната жалба, която следва да се счита и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК ВКС, второто – при наличие на противоречива практика та съдилищата, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Липсва обосновка за наличие на основание за допускане на обжалването по някоя от посочените хипотези.
Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – противоречива практика на съдилищата по поставен въпрос, която касаторката моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Искането ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулирания в касационната жалба въпрос „Дали задължителният при уволнението на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /поради съкращаване на щата/ подбор е бил извършен по критериите на чл.329 КТ.”
Така зададен въпросът е фактически, а не правен, тъй като изисква преценка на събраните по делото доказателства за законност на уволнението, относими към обстоятелствата, при които е извършен подборът. З. извършване на подбора е въпрос по съществото на спора, който не може да се обсъжда в предварителната фаза на касационното производство, която е свързана с изследване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че данните по делото установяват липса на задължение за извършване на подбор от страна на работодателя. Това е така, защото макар да е заемала длъжността „учител по теоретично обучение”, каквато са заемали и други учители, нейното конкретно съдържание не се е припокривало с тях. Длъжностните задължения са били различни в зависимост от преподаваната теоретична дисциплина. Ищцата е имала квалификация за специалността „машини и съоръжения в шевната промишленост”, която дисциплина е отпаднала от учебната програма за 2010 г. и не е могла да преподава друга специалност от щата на учителите по теоретично обучение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение от 22.06.2011 г. по гр.д. N 352/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.