О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 366
С. 11.03..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари……………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 6611/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2070 от 21.03.2013 година по гр.д. N 7552/2012 година на Софийски градски съд. Жалбоподателката Р. К. Т., чрез пълномощника си адв. В. Г. от АК-С., моли да се отмени решението в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди от публикация във вестник “Галерия”, брой 19/13-19 май 2010 г., е определено на 1500 лева, а е отхвърлено за разликата над този размер до претендирания такъв от 10 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът [фирма], С., който чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С. го обжалва в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 1 500 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на 36, 54 лева.
К. жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева.
1. По жалбата на [фирма], С.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен въпрос, който да бъде обсъден в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развити са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивното решение, която произтича от нарушаването на чл.266 ГПК /приети писмени доказателства във въззивната инстанция/, чл.45 ЗЗД /задължение да се докажат всички елементи от състава на гражданския деликт/ и чл.52 ЗЗД /определяне на размера на обезщетението по справедливост – ППВС №4/1968 г./. Представените съдебни решения, които трябва да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /р. № 79 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о./ и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /р. № 666 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2878/2008 г., І г.о. и № 525 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 2808/2008 г. на ІІ г.о./ не обосновават твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на посочените текстове, нито въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а в случая те не са налице. Независимо от това липсва и обосновка на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – задължително изискване съобразно т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. О..
2. Жалбоподателката Р. К. Т. е изготвила формални изложения /първоначално и допълнително/ на основанията за допускане на касационно обжалване. В тях не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочила е, „че съдът е нарушил процесуалноправната норма, като в недостатъчна степен правилно е преценил какви негативни изживявания е причинила публикацията на ответника и до каква степен тя е допринесла за получаването на емоционален срив у Р. Т.”. Позовава се на ППВС № 4/68 г. и решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК № 263 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2012 г. на ІІІ г.о. Останалите приложени решения няма данни да са влезли в сила. Въведеното оплакване е за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, като са възпроизведени доводите от касационната жалба по съществото на спора.
Касационно обжалване не следва да се допуска. Както се посочи, липсват материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Представените съдебни решения потвърждават последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за “справедливост” при обезщетяването. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което въззивният съд е определил на 1 500 лева. Преценката за размера на репарацията е съобразена със задължителната практика на ВКС, застъпена в т.11 на П. №4/68г и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2070 от 21.03.2013 година по гр.д. N 7552/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.