Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 04.07. 2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Т. ч.гр. д. № 2039 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК,образувано по частна жалба М. Г. Ц. чрез адв. Г. Ц. срещу определение № 55 от 11.02.2014г по в гр.д. № 1/2014г на Окръжен съд Монтана , като недопустима е оставена без разглеждане въззивната жалба на настоящата жалбоподателка Изтъкнато е , че не е допустимо да се обжалват мотиви в решението , с които искане на страната в бракоразводния процес по чл. 57 ал.2 СК не е било разгледано .Страната е обжалвала решението в тази част , в която липсва произнасяне .
В жалбата се изтъква незаконосъобразност на определението . Производството е по брачен иск ,по чл. 49 ал.1 СК. Жалбоподателката е била за запазване на брака . Спорът за ползването на семейното жилище е основен спор и претенцията по чл. 57 ал.2 СК не е преюдициална , тя е част от него И. не е свързано с процесуален срок и нормата е императивна .
Частната жалба е по същество неоснователна .
Окръжен съд е бил сезиран с една недопустима въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и същата правилно е оставена без раглеждане,тъй като предмет на частично обжалване е едно непроизнесено , а не отхвърлено по същество искане на страната . Не е налице ,съответно на първа инстанция не е бил постановен и акт с преграждащ за производството в тази част характер , т.е по искане с правно основание чл.57 ал.2 СК съдът да упражни компетентност при администриране на спорните граждански правоотношения във връзка с наема , при предоставено за ползване семейно жилище след развода . В. съд обаче е следвало съобрази ,че въпреки неправилно посоченият от страната ред чрез обжалване , в срок се иска допълване на решението , следвало е да даде указания на първоинстанционния съд да се произнесе по реда на чл. 250 ГПК, с акт , който ще подлежи на инстанционен контрол , съответно оплакванията на настоящата жалбоподателка ще могат да бъдат обсъдени по същество . Неправилно в тази връзка въззивният съд се е ограничил единствено до проверката дали в решението са произнесени изчерпателно този кръг въпроси , които следва да се разрешат служебно при развод .
Съдилищата следва да имат предвид ,че дори искането по чл 57 ал.2 СК да е заявено след изтичането на преклузивни процесуални срокове е ако на това основание същото не се приема за разглеждане в рамките на бракоразводното дело, то съставлява молба по смисъла на чл.2 ГПК и съдът дължи на страната становище , включитело ако следва тя да се разгледа в отделен процес, или по друг съдопроизводствен ред .
По изложените съображения Върховният касационен съд , гражданска колегия , ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение № 55 от 11.02.2014г по в гр.д. № 1/2014г на Окръжен съд Монтана
Изпраща делото на Районен съд – Монтана за произнасяне по молбата за допълване на решението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.