Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
С.,08.07. 2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на първи юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Т. ч.гр. д. № 3308 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК , образувано по частна жалба на Л. М. Д. срещу протоколно определение от 20.03.2014г , с което Софийски апелативен съд е спрял производството по в.гр.д.3004/2013 на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по НАХД №9702/2012г на СРС НО 102 състав
Жалбоподателката , която е ищца по спряното дело и като пострадала от инцидент , претендира обезщетение от ответното здравно заведение, възложител на работа по чл. 49 ЗЗД, при и по повод на която са произтекли вредите.Поддържа се оплакване за неправилност на определението , противоречие с установена практика на ВКС кога е налице обусловеност между делата .
Постъпил е отговор от [фирма] ,трето лице помагач на ответника С. „Майчин дом” П. е налице , тъй като по наказателното дело ще се решат въпроси , от които зависи правилия изход на спряното делото .
Разгледана по същество , частната жалба е основателна .
В. съд неправилно се е позовал на чл. 299 ал.1 т.4 ГПК за да постанови спиране на настоящето производство , което има за предмет ангажиране отговорността на възложител по чл. 49 ЗЗД , без в исковата молба тази отговорност да е била ограничена до твърдение кое конкретното лице при или по повод немарливо изпълнение на възложена му от ответника работа е причинило вредата, произтекла от инцидент с асансьорна уредба поради нейната неизправност , или амортизация . При настъпилия инцидент ,поради естеството му, се търси отговорността на ответното дружество , доколкото именно негови служители не са взели съответните мерки ,които да обезопасят съоръжението , част от тези необходими според ищцата мерки са изтъкнати, но без искът обсотятелствено да е основан на твърдение за конкретно престъпно деяние , с конкретен извършител . Подобно твърдение не е измежду обсотятелствата , на които искът по чл. 49 ЗЗД непременно следва да бъде основан , нито установяването на конкретния деликвент , извършител на противоправното бездействие ,е от значение за правилното решаване на делото. О. съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Отменява протоколно определение от 20.03.2014г по в.гр.д.3004/2013 на Софийски апелативен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК ,до приключване на производството по НАХД №9702/2012г на СРС НО 102 състав и връща делото на същия съд , за да му бъде даден ход .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.