О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 852
С., 24.06..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1705/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. С. К. от С., чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение от 24.10.2013 година по гр.д. N 8236/2013 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 13.03.2013 г. по гр.д. № 5124/2012 г. на Софийския районен съд, 68 състав. С него е уважен установителен иск на [фирма] срещу касатора за това, че дължи сумата 6002, 32 лева, която съставлява неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2008 г. – м.04.2011 г., мораторна лихва в размер на 686, 32 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2011 г. до изплащането на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], С., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 е 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба, която съдържа и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са посочени въпросите: „1. Може ли да се предяви иск /да се подготви и подпише искова молба/ без изрично упълномощаване за това?; 2. Трябва ли да се намират по делото всички писмени доказателства, на които се основава претенцията?; 3. Трябва ли да се намират по делото всички писмени доказателства по които са работили назначените по делото експертизи?; 4. Когато е оспорено съдържанието на едно писмено доказателство /частен документ, който не съдържа подписа на страната, която го е оспорила/, представено от ищеца, какви действия трябва да предприеме съдът по така направеното оспорване?; 5. Когато страната оспори писмено доказателство, какви други последващи действия трябва да предприеме, за да открие съдът производство по оспорване?”
Въпросите са формулирани общо, в теоретичен аспект, а техните отговори могат да се намерят в закона. Съдът няма задължение да дава абстрактни отговори, доколкото в жалбата и изложението към нея не е обоснована връзката между питането и решителните мотиви на въззивния съд, които винаги са конкретни и се съобразяват с установените по делото факти и обстоятелства. Освен това са зададени превратно, тъй както не съответстват на данните по делото относно наличието или липсата на упълномощаване на процесуалния представител на другата страна /този въпрос и не засяга касатора/. За доказателствената сила на счетоводните документи и тяхното отразяване в заключенията на вещите лица – експерти има задължителна съдебна практика, включително и по дела на [фирма], /р.№ 62 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 4243/2008 г. на ВКС, І г.о./, която се съблюдава от съдилищата и е съобразена и в разглежданото решение.
Освен това изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос /въпроси/ се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на О.. В случая липсват както надлежно формулирани правни въпроси, така и каквито и да е твърдения относно наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Няма позоваване и не са представени съдебни решения, спрямо които да се прецени основателността на искането. Поради това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.10.2013 година по гр.д. N 8236/2013 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.