О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 853
С. , 24.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 2697/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. Т. В. от С., чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение от 12.06.2013 година по гр.д. N 8589/2011 година на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 19.04.2011 г. по гр.д. № 36971/2010 г. на Софийския районен съд, 77 състав. С него е уважен установителен иск на [фирма] срещу касатора за това, че дължи сумата 5426, 97 лева, която съставлява неизплатена топлинна енергия за периода м.12.2006 г. – м.04.2009 г., ведно с мораторната и законна лихва и разноските по делото – иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], С., не е заявил становище.
Третото лице-помагач [фирма], С., не е заявило становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен въпросът: „..дали при непредоставен достъп до измервателните уреди се дължи заплащане на потребление на максимален разход без да се допуска изследване на фактите имало ли е изобщо потребление. Нещо повече: дори и при наличието на преки доказателства, че топлинна енергия не е потребявана, те да не се вземат предвид от съда. Тоест, дали Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването въвежда една необорима презумпция по отношение на потребената топлинна енергия когато достъп до отчитане на измервателните уреди не е предоставен, независимо по каква причина. И до каква степен в този случай намира приложение разпоредбата на чл.154, ал.2 ГПК. Доколко съдът трябва да се ръководи от принципа да не се допуска неоснователно обогатяване и да следва да се заплаща само реално потребеното количество топлинна енергия”.
Въпросът е от значение за правилното решаване на делото и е залегнал в решителните мотиви на въззивния съд. Той, обаче, не е решен в противоречие с друга практика на съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представените решения на районни съдилища няма данни да са влезли в сила, а и не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съществува задължителна практика на ВКС по поставения въпрос, с която е прието, че при липса на доказателства за заявен по законоустановения ред отказ от потребление, дължимите от потребителя суми се определят съобразно отчетени и таксувани сградни инсталации, топла вода, водоснабдяване и такса мощност – р. № 142 от 30.09.2010 г. по т.д. № 117/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и о. № 608 от 07.10.2011 г. по т.д. № 10/2011 г. на ВКС, І т.о. Презумпцията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е оборима, но липсата на потребление се доказва по установения в закона ред, който в случая не е осъществен. Не са налице предвидените в закона допълнителни основания, съобразно разясненията дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на О.. Поради това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.2013 година по гр.д. N 8589/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.