О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 809
С., 17.06..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май…………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1295/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. М. от АК-Б., е подало касационна жалба срещу решение № І-168 от 04.12.2013 година по гр.д. № 1970/2013 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1442 от 14.08.2013 г. по гр.д. № 2574/2013 г. на районен съд – Б.. С него са уважени искове на З. И. П. от [населено място] срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на заповед за уволнение № 55/04.02.2013 г. на управителя, извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „счетоводител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 2655, 48 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до пълния предявен размер поради направени прихващания с насрещни вземания на работодателя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата З. И. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
М. въпрос, които е поставен за разглеждане в изложението и е послужили като основание за касационно обжалване е формулиран така: „Обективният факт на намаляване обема на работа към момента на предприемане на уволнение ли следва да се преценява или за предходен период”. Поставен е и процесуалноправният въпрос „Освен писмените доказателства, заключенията на вещите лица, които са доказателствени средства, може ли и гласните доказателства да свидетелстват за намален обем на работа и то като обективен факт към момента на предприетото уволнение?”
Посочено е решение № 194 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 76/2011 г. на ІV г.о. и цитираното в него решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на ІІІ г.о., в които е прието, че намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да ангажира работодателят, тъй като тежестта на доказване е негова. Намаляването на обема на работа трябва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Решението, предмет на обжалване в производството, е съобразено с тази практика. Тя е постоянна и се съблюдава от съдилищата. Наличието на визираното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор трябва да съществува към момента на упражняването на правото, т.е. намаляването на работата трябва да е факт към датата на връчването на заповедта за уволнение. Съпоставката за наличието на този факт, обаче, се прави чрез изследване състоянието на работата през предходен период от време със същата или близка продължителност. Периодите на съпоставка не трябва да са кратки /напр. дни или месец/, защото тенденцията на намаляване на работата трябва да е трайна, а не случайна или инцидентна.
Що се отнася до доказателствените средства, няма ограничения за допустимостта на всяко от тях. С оглед спецификата на подлежащите на доказване факти, обаче, по-голяма тежест имат писмените доказателства /напр. извлеченията от счетоводните документи и др./, както и заключенията на вещите лица, които могат да предоставят конкретни данни и цифри за производствената натовареност в предприятието и на всяко работно място през изследваните релевантни периоди. В тази насока съдилищата също не са допуснали процесуални нарушения, както се поддържа в касационната жалба, нито приетото от тях противоречи на задължителна практика на ВКС. С оглед на това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че няма основание за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-168 от 04.12.2013 година по гр.д. № 1970/2013 година на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на З. И. П. от [населено място] сумата 600 лева /шестстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.