О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 864
С. , 26.06..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на двадесет и девети май…………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 2190/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
М. Г. Г. от [населено място], област Д., Г. Г. З. от [населено място] и Т. Г. Ч. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. О. от АК-Д., са подали касационна жалба срещу решение № 540 от 16.12.2013 година по гр.д. № 729/2013 година на Добричкия окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 7 от 10.07.2013 г. по гр.д. № 4367/2012 г. на Добричкия районен съд, като е отхвърлен иск на касаторите срещу Б. В. В. от [населено място], област Д., за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – дворно място с площ от 1000 кв.м., представляващо УПИ ІV в кв.2 по плана на [населено място], [община], в размер на 7 050 лева за времето от 15.02.2009 г. до 11.12.2012 г. – иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Б. В. В. от [населено място], област Д., чрез процесуалния си представител адв. К. С. от АК-Д., е депозирал отговор на касационната жалба. С нея оспорва касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство, но не представя доказателства за направата им.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовават касаторите, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „..при наличието на застрояване в отклонение на договора за прехвърляне на права и регулационния план, следвало ли е съдът да се произнесе по валидността на този договор, като приеме породил ли е той права за страните по делото” и „..може ли съдът да се самоинициира, като без да са наведени от ответната страна основания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, да приеме нови доказателства, неприложени пред районния съд”. К. считат, че така поставените въпроси са решени в противоречие на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на решения на състави на ВКС и на решения на АС при Б.. Прилагат копия от тези актове.
На първото питане трябва да се отговори, че въпросът за собствеността на сградите в дворното място е извън предмета на разглеждане и поради това не е засегнат в решителните мотиви на въззивното решение. Това е така, защото предмет на наемния договор между страните, за който ищците, сега касатори, претендират наемна цена, респ. обезщетение за ползване, е бил само терена под тях. Извършеното разпоредително действие от ответника, чиято нищожност касаторите желаят съдът да прогласи служебно, освен че е в полза на неучастващо по делото трето лице, касае собствеността на построеното в дворното място и не може да се разгледа в това производство.
Вторият въпрос е зададен некоректно. Съдът не е самоинициирал приемането на доказателства, нито те са нови за процеса. С отговора на исковата молба ответникът е представил нотариални покани и те са приети като доказателства по делото. Тъй като във въззивното производство е констатирана липсата на две от тях, съдът ги е приел отново и това е негово служебно задължение, а не процесуално нарушение по смисъла на чл.266 ГПК.
С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовават касаторите. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради непредставянето на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 540 от 16.12.2013 година по гр.д. № 729/2013 година на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.