О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 868
С. 26.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май…………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1850/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от М. С. М. от [населено място], област П., чрез пълномощника му адв. М. М. от АК-П., срещу решение № 499 от 23.10.2013 година по гр.д. № 632/2013 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иск на касатора срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано на основание чл.2, ал.1, т.3 З., за разликата между 4000 лева и 25 500 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Р България не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора не е посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но от представените решения може да се приеме, че то се основава на т.1 и 2 от текста. Формулирани са въпросите: „Може ли да се твърди причиняване на вреди от незаконно обвинение при наличие на предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер, както и на други висящи наказателни производства?” и „Законосъобразно ли е при настъпила реабилитация при изтичане на абсолютния срок по чл.88а, ал.1 НК ищецът по иск за обезщетяване на неимуществени вреди от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение да бъде третиран като осъждано за престъпни деяния лице при решаване на делото му?”
Отговорът на първия въпрос се намира в постановеното вече решение № 3 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 2477/2013 г. на ІV г.о. В него е прието, че при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, като дори в момента изтърпява наказанието „доживотен затвор”, не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът по общото правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод наказателното преследване.
Този отговор съответства на приетото по делото, че в тази хипотеза неимуществените вреди подлежат на обезщетяване след преценка на събраните по делото доказателства за претърпените страдания по повод наказателното преследване. В случая искът на касатора е доказан по основание и е уважен, но той не е доволен от размера на репарацията.
Вторият въпрос също не обосновава наличието на противоречие между приетото от въззивния съд и друга практика на съдилищата. Освен че такава не се сочи, следва да се има предвид решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІV г.о., което илюстрира трайното разбиране на ВКС, че при наличие на предходни осъждания на ищеца те следва да се отчетат наред с всички други обстоятелства по делото, относими към характера на увреждането – семейство, професионална и обществена среда. Тази преценка е винаги конкретна.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499 от 23.10.2013 година по гр.д. № 632/2013 година на Пловдивския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.