О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 896
С. , 04.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на пети юни……………………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 2309/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Г. Д. Д. от С., чрез процесуалния си представител адв. Г. Х. от АК-К., е подала касационна жалба срещу решение № 61 от 07.01.2014 година по гр.д. № 8373/2013 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 07.02.2013 г. по гр.д. № 35369/2011 г. на Софийския районен съд, 73 състав, като са отхвърлени искове на касаторката срещу Столичния съвет на Български червен кръст за признаване на незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 52/30.06.2011 г. на директора на секретариата, с която то е извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ /съкращаване на щата/, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „Заместник директор Социално-помощна дейност” и за присъждане на обезщетение за незаконното уволнение в размер на 5 250 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Сдружение „Български червен кръст”, С., съвет на Български червен кръст, чрез процесуалния си представител юркт. Д. Д., е депозирал отговор на касационната жалба. С нея оспорва касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите:
„1. Следва ли ответникът по иск по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ при направено твърдение от страна на ищеца в исковата молба за липса на реално съкращаване на щата да докаже надлежно взето решение от компетентен орган за съкращаване на щата, както и да представи доказателства за състава на съответния компетентен орган, когато ответникът не е търговец?”
2. Следва ли въззивният съд да допусне представени от страната по делото писмени доказателства, при условие че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или за който от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че се е осъществил?
3. Налице ли е реално съкращаване на щатна бройка за конкретна длъжност, при трансформация, ако в новото щатно разписание е разкрита бройка за длъжност, чиито основни задължения са част от задълженията на съкращаваната длъжност, и същите не се комбинират с нови, съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането на новата длъжност?
4. Следва ли работодателят да докаже, че подборът не е задължителен, а е негово право?”
К. счита, че първия поставен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 323 от 01.11.2012 г. по гр.д. № 1684/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., втория въпрос – в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, третия въпрос – в противоречие с решение № 404 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 1968/2013 г. на ВКС, решение № 301 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 1846/2013 г. на ВКС, решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на ВКС, а четвъртият въпрос – в противоречие с решения № 491 от 03.01.2013 г. по гр.д. № 1451/2011 г. на ВКС; № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС; № 752 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г; № 282 от 01.09.2011 г. по гр.д. № 110/2010 г. на ВКС. Приложени са копия от посочените решения.
На първото питане трябва да се отговори, че ответникът /работодателят/ трябва да докаже законното упражняване на правото да уволни работника или служителя съобразно доводите, които ищецът е въвел с исковата си молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл.6, ал.2 ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл.344, ал.1 КТ въззивният съд не може да се произнесе по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда – р. № 503 от 5.01.2012 г. по гр.д. № 77/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и мн.др.
В случая от данните по делото е видно, че ищцата е оспорила наличието на реално съкращаване на щата с твърдението, че „не е налице фактическо премахване на трудовите функции на заеманата от мен преди уволнението ми длъжност, тъй като дейността, която съм изпълнявала продължава да съществува и да се изпълнява от друг служител”. Твърдение, че липсва валидно взето решение на компетентен орган за съкращаване на щата не е въведено в предмета на делото и поради това законосъобразнно въззивният съд е отказал да го обсъди в решението си. Представеното решение на ВКС не противоречи на приетото, тъй като е постановено при различна фактическа и правна обстановка – фактическото извършване на уволнението е било оспорено с довод за липса на решение от компетентен орган за съкращаване на щата.
По втория въпрос следва да се съобрази нормата на чл.266 ГПК и приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които имат приложение спрямо подлежащите на доказване в производството релевантни факти и обстоятелства. Съдът, независимо от фазата на развитие на процеса, не допуска събирането на неотносими доказателства, т.е. доказателства, които са извън спорния предмет. Разглежданият случай е такъв.
На третия въпрос Върховният касационен съд многократно е отговарял, че при уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ се съкращават щатове /щатни бройки/, а не дейности. Възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин – чрез оптимизирането на работния процес с обединяването на дейности или разпределението им между други длъжности. Само при пълно съвпадение на длъжностните задължения и квалификационните изисквания между съкращаваната и новосъздадена длъжност може да се мисли за фиктивно съкращаване на щата, какъвто настоящия случай не е. Представената практика на ВКС е именно в тази насока.
Четвъртият въпрос е зададен по начин, който предпоставя отговора. Несъмнено е, че работодателят е този, който доказва законното упражняване на правото на уволнение, включително задължението за извършване на подбор, когато е въведен довод в тази насока. В случая той се е справил с доказателствената тежест и въззивният съд е изложил подробни съображения защо приема, че заеманата от касаторката длъжност е единствена и по какво се различава от други близки по степен или функции длъжности, които различия са съществени.
С оглед на това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовават касаторите. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради поради липса на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 07.01.2014 година по гр.д. № 8373/2013 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.